Операция „Звезден гост“

76

Нощта вече е паднала, когато най-сетне се добирате до селцето — всъщност само пет-шест схлупени къщурки от суров кирпич и ръждясали тенекии. Между тях обаче сградата на полицията се отличава с неописуем лукс: построена е от истински тухли, на прозорците има решетки и — чудо на чудесата! — вътре блести електрическа светлина.

— Аз съм дотук, сеньор — тихо казва старецът. — Не ми се разправя нито с Пако, нито с Хулио. Сбогом… и дано Господ се смили над душата ви.

И той изчезва в мрака заедно с магарето си.

Няколко секунди се колебаеш, после решително почукваш на вратата.

Мини на 152.