Операция „Звезден гост“

173

Над поляната продължава да царува зловеща, мъртвешка тишина. Обзема те тягостно чувство и неволно си припомняш случая с капрал Валдес.

ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: През нощта на 25 срещу 26 април 1977 година чилийският капрал Армандо Валдес заедно с още седем войници патрулира из областта Путре на 2 200 километра североизточно от Сантяго, близо до границата с Боливия. След полунощ патрулът спира на бивак в джунглата. Внезапно на около 20 метра от бивака пламва сферична виолетова светлина. Капрал Валдес прави няколко крачки към нея и смаяните войници виждат как тялото му постепенно изчезва. Четвърт час по- късно Валдес отново се появява — по думите на един от свидетелите „плавно като образ върху екрана на телевизор“. Преди да загуби съзнание, капралът успява само да промърмори: „Момчета, момчета, вие не знаете нито кои сме, нито откъде идваме. Пак ще се върнем…“

Часът е 4.15 сутринта. Капрал Валдес спи почти 15 часа, а след събуждането си не помни нищо. Но макар че се е бръснал предната вечер, лицето му е обрасло с гъста брада. Датникът на ръчния му часовник показва 30 април — сякаш за тези 15 минути изчезналият е бил някъде в течение на цели четири дни.

Но сегашното ти положение е много по-зловещо от онова на капрал Валдес. Каквото и да е убило десантниците, то се намира в този диск. Унищожило ги е по някакъв начин със собствените им куршуми. Но как? През главата ти мигновено прелитат безброй предположения, едно от друго по-фантастични. Може би е създало дубликати от куршумите… или ги е отразило обратно към стрелците… или пък чрез въздействие върху психиката е принудило командосите да се застрелят взаимно… Нямаш представа коя от тия хипотези ще се окаже вярна, но в едно си категорично уверен: вътре има нещо, което може да убива и го прави без колебание. А ако не успееш да се справиш с него, вероятно ще убие и теб.

Обикаляш диска от всички страни. Повърхността му е гладка и блестяща като полиран метал, без никакви признаци за врата или люкове. Предпазливо пристъпваш напред и го докосваш. На допир също напомня метал — студен и съвършено гладък. Дори и да искаш, не би могъл да влезеш вътре.

А сега какво ще направиш?

Ако искаш да огледаш какво има в хеликоптерите, прехвърли се на 178.

Ако имаш огнестрелно оръжие, можеш да се отдръпнеш към другия край на поляната и да се опиташ да стреляш по диска. При такъв избор мини на 17.

Ако нямаш оръжие или не искаш да го използваш, остава ти само да изпълняваш инструкциите. А те са прости: да наблюдаваш и да изчакваш пристигането на оперативната група… ако междувременно не се появи втора пратка командоси на генерал Гарсия.

Продължи на 134.