Операция „Звезден гост“

215

Не знаеш как изглеждат емоциите на извънземните, обаче изразителното актьорско лице на Грегъри Пек излъчва чувство за срам и непоносима вина. Внезапно той затваря очи и се олюлява. Хвърляш се да го подхванеш, но ръцете ти минават през раменете му като през мъгла.

Опипваш проснатото тяло. Да, реалните му размери са почти два пъти по-малки от онова, което виждаш. Доколкото можеш да прецениш, по очертания напомня човешката фигура, само главата е несъразмерно едра.

В този момент пришълецът отново отваря очи и прави мъчително усилие да се надигне.

— Какво ти е? — тревожно питаш ти.

— Ще се смееш… — изхриптява Грегъри Пек.

— Нищо, кажи!

— Гладен съм…

Този път думите са изречени някак странно — в тях има много повече смисъл, отколкото би могъл да вложи обикновен човек. Сам не знаеш защо, но си твърдо убеден, че пришълецът умира от глад. И още нещо — че би приел всяка храна, която е подходяща и за теб.

Нямаш време да се замисляш над тия странни предположения. Разполагаш ли с храна?

Да — мини на 244.

Не — продължи на 146.