Операция „Звезден гост“

328

Шофьорът забелязва блясъка на монетите и се усмихва.

— Добре… Това ще ви свърши работа, сеньор. Познавам на пристанището един-двама, дето срещу добро заплащане могат да ви качат на някой кораб. Това искате, нали?

Питаш се какво да кажеш, но шофьорът не чака отговор.

— Сигурно се чудите как тъй всичко стана толкова бързо. Е, чух стрелбата отдалече. Това не ви е като в Северна Америка, сеньор. Тук е нормална гледка да видиш как някой бяга нощем я от полицията, я от гвардията. А пък аз си имам стари сметки за уреждане… Преди две години, по време на селските бунтове… цялото ми семейство…

Той стиска зъби. Няколко минути в кабината царува мълчание, после шофьорът продължава:

— Пък и вече бях чувал за вас. Цял следобед ви търсят, обаче на север от тук. Разправят нещо за шпионаж, за вражеска провокация… Не ме интересува. Дайте парите и ще ви уредя измъкване от страната.

Ако му дадеш монетите, мини на 302.

Ако го помолиш само да те откара до пристанището, прехвърли се на 341.