Операция „Звезден гост“

249

Гарсия стреснато отскача назад. В ръцете на телохранителите като по магия се появяват пистолети, но генералът им прави знак да приберат оръжието. После те поглежда въпросително.

— Изчакайте пет минути, генерале — казваш ти. — Имайте малко приличие. Човекът умира от глад.

— Човекът ли?

Свиваш рамене.

— Е, образно казано…

Дани може и да не е човек, но няма никакво съмнение, че умира от глад. Миниатюрната му уста действа със завидна ефикасност. Далеч преди да са изтекли петте минути с дажбата е приключено и доволният пришълец се изправя на крака. Гарсия приглажда костюма си и пристъпва срещу него с протегната ръка.

— Скъпи гостенино, този миг ще остане навеки в историята на планетата Земя. Позволете ми да…

— Не позволявам — спокойно отвръща Дани.

За секунда лицето на генерала се изкривява от злоба, но веднага след това благожелателната му маска се връща на място.

— Вие не ме разбирате. Тази многострадална планета се нуждае от мъдрост. Много мъдрост. И твърда ръка, за да я управлява. Не се съмнявам, че чудесата на вашата техника и моето дълбоко разбиране на тукашните проблеми…

— Вашето лично разбиране на проблемите е твърде примитивно, генерале — прекъсва го Дани. — Някъде на нивото на диваците бих казал, ако не се боях, че ще ги обидя.

Този път Гарсия не се и опитва да прикрие злобата.

— Диваци! — просъсква той. — Добре, тъй да бъде. Но вие сте корабокрушенец сред тия диваци. Знаете ли какво мога да направя с вас?

Дани вдига рамене с чисто човешки жест.

— И аз мога същото. Но защо да бъда жесток, генерале? Просто ще ви накарам да си изядете фуражката. Скромно и поучително…

— Какво-о-о? — изревава Гарсия, но гласът му секва на най-високата нота. Сетне очите му се изцъклят.

— Да вървим — обръща се Дани към теб. — Блокирах всички наоколо, но няма да е задълго.

Налага се да повтори поканата, защото ти стоиш вцепенен от смайване. Телохранителите наистина са блокирани, но Гарсия е свалил фуражката си и енергично дъвче козирката й.

С дълбоко съжаление откъсваш поглед от зрелището. Грабваш от масата екипировката си и четири пакета суха храна, после отмяташ задната стена на палатката и двамата изтичвате навън.

Няколко минути по-късно разбираш колко умно си постъпил като взе пакетите. Внезапно пришълецът залита и се свлича на земята, мърморейки неясно:

— Енергия… напрежение… няма да мога…

Навеждаш се над него.

— Дани! Какво ти е, по дяволите? Искаш ли пак да те нахраня?

— Недей… — пъшка той. — Бягай… Остави ме… след малко ще се опомнят…

Ако го оставиш и избягаш, мини на 37.

Ако решиш да го носиш на гръб, продължи на 196.