Операция „Звезден гост“

33

— Плоска хартия — промърморва пришълецът. — Ужасно неудобно, няма никакъв релеф.

Сигурно наистина му е трудно, защото дълго се взира в картата, докато най-сетне посочва с пръст. Едва сега обръщаш внимание на дланите му — широки и плоски, само с по четири къси пръста, частично съединени с полупрозрачна ципа.

— Ето, тук. Върхът в източния край на платото.

Навеждаш се до него.

— Аха, Ел Пико. Ами че това е почти право на пътя към Пуерто Осо. Дотам са около четирийсет километра. Мога да ги мина за един ден, но не знам колко ще издържиш ти…

Преди Дани да отговори, бръмченето на хеликоптери избухва право над главите ви. Очакваш машините да се отправят към диска, но вместо това те изведнъж се разпръскват. Явно имат намерение този път да кацнат в широк кръг около поляната.

Дръпваш пришълеца за ръкава.

— Бързо да изчезваме, преди да са блокирали цялата местност!

— По-добре да останем, докато претърсят всичко — възразява той. — Нека са сигурни, че джунглата е пуста… И не се безпокой, няма да ни намерят. Имам грижата за това.

Напрегнато се вслушваш в бръмченето на двигатели. Когато то заглъхва, опитваш да си представиш позициите на противника. Доколкото можеш да прецениш, хеликоптерите наистина са накацали в широк кръг, но отсрещният му край е доста по-близо до поляната.

Ако си минирал шестте хеликоптера, продължи на 131.

В противен случай мини на 108.