Операция „Звезден гост“

26

— Лепросо — спокойно произнася Рамон.

Ъгловатата физиономия изчезва като издухана от вятъра.

— Да изчезваш незабавно! — яростно изревава някой. — Пръждосвай се, додето не сме те надупчили!

— Не ви съветвам, господа — кротко възразява фелдшерът. — Нали после ще се чудите какво да правите с горкия човек.

И без да чака отговор, той подкарва камионетката.

Поклащаш глава. Магическа… и страшна дума. Лепросо — на испански това означава прокажен. Значи са верни твърденията на много вестници, че през последните години проказата се разпространява в Малакоста със застрашителни темпове.

По-нататък пътуването минава без произшествия. След един час Рамон те въвежда в някакъв огромен склад близо до пристанището. Налага се дълго да чакаш между купищата сандъци и чували, докато най-сетне фелдшерът се завръща, водейки огромен мъжага, облечен с протрити панталони и мръсносива фланелка.

— Това е Диего, сеньор. Земляк. Навремето му спасих крака от ампутация, тъй че можете да му вярвате. Обеща тази нощ да ви натовари на параход за Мексико. А сега сбогом… И вземете да си изтриете тая царевична каша от лицето, че някой наистина ще ви сметне за лепросо.

Протягаш му ръка.

— Рамон… Знам какъв риск поехте. Защо го направихте? И то за съвсем непознат човек…

За момент фелдшерът те поглежда втренчено.

— Може би защото пред смъртта всички сме равни, сеньор — отсича той, после пуска ръката ти и тръгва към изхода.

Мини на 130.