Операция „Звезден гост“

250

Половин час по-късно започваш да се тревожиш. Дребният пришълец лежи неподвижно, със затворени очи. Не можеш дори да разбереш дали диша. Навеждаш се над него… и в този момент от далечината долита един зловещ звук — бръмчене на хеликоптери.

С мъчително усилие Дани отваря очи.

— Следващата атака на генерал Гарсия — потвърждава предположението ти той. — Усещам мислите им… никак не са приятни, уверявам те…

— Ще направиш ли добри и тях?

Пришълецът бавно поклаща глава.

— Не. Това би означавало да се самоубият, както първите. Стига толкова…

— Но иначе ще убият теб!

— Така е — безразлично се съгласява Дани. — Представителите на по-висши цивилизации са длъжни да се жертват…

За миг просто не знаеш какво да кажеш. Та това същество няма капчица инстинкт за самосъхранение. Опитваш се да хитруваш.

— Добре де, за себе си решавай както искаш. Но те ще убият и мен!

В гласа на пришълеца прозвучава насмешлива нотка.

— Хитрец… Е, ако това наистина те вълнува, ще ги задържа, докато избягаш. А измъкнеш ли се от джунглата, гарантирам ти безопасно напускане на страната. Ще видиш… Не, за мен вече не можеш да направиш нищо. Твърде късно е. Спасявай се поне ти.

Ако приемеш предложението на пришълеца, мини на 106.

Ако заявиш, че няма да го изоставиш, продължи на 5.