След по-малко от десет минути отново стоиш пред полковника, който те гледа тъй, сякаш е готов да те застреля на място.
— Това надминава всякакви граници! — свирепо ръмжи той. — Заради вас губим скъпоценно време. Кой знае какви ги върши Гарсия в момента…
— Вината е моя, сър — обажда се Железния Чарли.
Слейн рязко се обръща към него.
— С вас ще говорим по-късно, майоре. А сега се погрижете да изстреляте тоя младеж с резервния самолет… и дано този път всичко мине без грешка.
Продължи на 216.