След половин час групата на Оперативния отдел е събрана пред самолета. Докато изчаквате заповед да се качите, ти мрачно обмисляш събитията от изминалия ден. Разбираш, че сам пропусна невероятния шанс да бъдеш първият човек, който ще види космическия кораб. А сега ролята ти ще бъде много по-скромна — задачата на вашата група е да транспортира оборудването и да служи за охрана на научния екип, който трябва да излети от базата „Драй крийк“.
Внезапно чуваш до себе си глухо пъшкане. Обръщаш се и виждаш пребледнялото лице на свързочника Рики Лоусън. По челото му се стича пот.
— Какво ти е, Рики? — разтревожено питаш ти.
Той се задъхва и едва успява да отговори:
— Не знам… нещо стомахът…
И сякаш за да потвърди думите си, Рики се прегъва на две, после тежко се отпуска върху бетона. Навеждаш се над него, но доктор Хеджес също е чул и рязко те избутва настрани. После кляка до свързочника и започва да опипва корема му.
— Боли ли те тук, Рики? А тук?
Вместо отговор Рики продължава да пъшка.
— Прилича ми на апендицит — промърморва докторът. — Повикайте линейка.
Рики отваря очи, замъглени от болката. Гласът му е глух и немощен.
— Не е… не е апендицит, док. Опериран съм… преди три години…
Хеджес изругава през зъби и рязко се изправя. Погледът му бързо обикаля цялата група.
— Хранително отравяне! Друго не може да бъде! Имал ли е още някой подобни оплаквания?
Имаш чувството, че докторът се е втренчил в теб, макар че не би могъл да знае какво мислиш в момента. А мислите ти съвсем не са леки. Трябва да избереш дали да кажеш за днешните оплаквания на Морти или да премълчиш. Ако признаеш, че си станал косвена причина за нарушаване на медицинските правила, ще трябва да отговаряш пред полковник Слейн. Ако премълчиш… Е, да, ако премълчиш, има шанс всичко да се окаже само съвпадение. Но може и да се окаже, че Морти също е отровен, а тогава цялата операция отива по дяволите. Време за колебания няма. Трябва да решиш още сега.
Ако разкажеш на Хеджес какво се е случило, продължи на 168.
Ако премълчиш, мини на 145.