Операция „Звезден гост“

140

Навеждаш се над най-близкото тяло. Ако досега все още си имал някакви съмнения, погледът отблизо ги разсейва окончателно. Човекът е мъртъв поне от два часа. Точно срещу сърцето се чернеят три дупки от куршуми. Около тях платът на десантния комбинезон е обгорял — изстрелите са били от упор. Обръщаш трупа и изтръпваш. Гърбът е разкъсан, буквално превърнат в кървава каша. Тихо изругаваш. Куршумите са били специални — от онези, които се разпадат в тялото и разкъсват всичко по пътя си.

Вдигаш автомата на мъртвеца и изваждаш пълнителя. Да, зареден е с точно такива патрони. Но какво означава това? Да не би командосите да са се избили взаимно? Точно по време на изключително важна акция? Едва ли… освен ако хипотезата ти за бактериологично заразяване се окаже вярна. Може би някакъв другопланетен вирус е поразил мозъците им. Но в такъв случай би трябвало поне един да е останал жив. Сърцето ти се свива. Хубава перспектива — безумен убиец, спотаен някъде в джунглата. Костюмът може да те предпази донякъде, но един куршум в шлема ще те принуди да дишаш от външния въздух.

Иззад гърба ти долита тихо пращене. Трескаво се обръщаш, но това е само горящият парашут. Бавно обикаляш поляната и преброяваш труповете — точно трийсет и шест души, по шестима на хеликоптер. А в самите хеликоптери има нещо странно, но разбираш какво е то едва когато ги оглеждаш по-внимателно. Шаситата на два от тях са строшени, трети е кацнал накриво между клоните на няколко ниски дървета. Очевидно двигателите им са отказали във въздуха и пилотите едва са успели да се приземят. Още едно потвърждение, че в близост до НЛО всякакви електрически прибори престават да работят.

Оглеждаш се наоколо още веднъж и погледът ти спира върху наклонения диск, забит с единия си ръб дълбоко в земята.

Мини на 173.