Операция „Звезден гост“

233

Дори и по свестен път камионетката едва ли би могла да вдигне повече от петдесет километра в час, а това шосе е покрито с дупки като лунната повърхност. Но въпреки друсането умората постепенно те надвива и ти задрямваш.

Внезапно се събуждаш от рязко спиране. Небето е започнало да просветлява. Питаш се колко ли още остава до Пуерто Осо, но груб глас прекъсва мислите ти.

— Документи!

Настава безкрайна пауза. После дочуваш тежки стъпки по асфалта и само на две педи от теб над ръба на каросерията надниква ъгловата физиономия, в която главните забележителности са черните очила, масивната челюст и униформената барета.

— А този кой е?

Изтръпваш. Намираш се в капан и не виждаш никакъв изход, освен да нападнеш незабавно… или да се надяваш на Рамон.

Ако нападнеш още сега, продължи на 155.

Ако изчакаш, мини на 26.