Операция „Звезден гост“

152

— Кой се е довлякъл пак, мътните да го вземат? — долита отвътре ядосан вик. — Влизай де, какво чакаш?

Отваряш вратата и влизаш. Отвътре участъкът не е чак толкова впечатляващ — може би защото се губи контрастът с околните мизерни къщурки. Така или иначе, попадаш в голяма и почти съвсем празна стая, разделена на две с дебели железни решетки. Двама полицаи с разкопчани униформи седят зад масивно бюро, върху което има купчина папки, допотопна пишеща машина, телефон и почти изпразнено тумбесто шише. Из цялата стая се носи зловонието на долнопробен алкохол.

В първия момент полицаите застиват като вкаменени. Сетне единият трескаво измъква пистолета си и с трепереща ръка го насочва към теб.

— Не мърдай! Горе ръцете!

Другият полицай изведнъж подскача.

— Ама това е той, бе Пако! Онзи гринго от снимката!

И докато стоиш с вдигнати ръце, преживяваш неприятната изненада да видиш как собствената ти снимка се появява измежду безредно натрупаните папки. Тия полицаи знаят за теб! Откъде? Как са получили снимката? Нямаш представа, но твърдо разбираш едно — работата става дебела.

Ако все още смяташ, че най-добрата идея е била да се предадеш, продължи на 90.

Ако се опиташ да избягаш, мини на 200.