Рязко дръпваш купола с намерението да насочиш парашута колкото се може по-бързо към джунглата. За съжаление пресиленият опън съвпада с внезапен повей на вятъра, и няколко от въжетата се заплитат. Напълно неуправляем, парашутът полита надолу. През главата ти светкавично минава мисълта, че падането едва ли ще бъде смъртоносно, но ти е гарантиран счупен крак, ако не и нещо по-лошо. Ама че начало на операцията!
Земята се приближава с шеметна бързина. Изтръпваш в очакване на удара, когато изведнъж жесток тласък през гърдите спира дъха ти. За няколко секунди губиш съзнание. Когато се опомняш, през мътната пелена съзираш земята само на няколко педи под краката си. Пъшкайки от болка, извиваш глава нагоре. Станало е нещо невероятно — преплетените въжета на парашута са се закачили за витлото на един от хеликоптерите и то като пружина е смекчило падането ти. Е, днес не можеш да се оплачеш от късмета си. Дано да бъде така и занапред.
Мини на 194.