— Това ли е всичко? Осемнайсет и трийсет и седем, сър.
Докато подаваш парите, изрусеното момиче на касата те оглежда с нескрито любопитство. Усмихваш се. Животът в това затънтено градче сред пущинаците на Невада не предлага кой знае какви развлечения, тъй че местните жители изгарят от интерес към всеки нов посетител. Особено ако е свързан с военната база.
Едва си помислил това, когато касиерката ти подава рестото и колебливо пита:
— Знам, че не е редно, сър, но все се чудя… какво точно правите там, в базата? Носят се разни слухове…
Небрежно махваш с ръка.
— Слухове винаги ще има, скъпа, дори и да поканим целия град на гости. А всъщност няма нищо интересно. Обикновена тренировъчна база за пилоти-изпитатели.
Доволна, че все пак е получила отговор, касиерката побързва да зададе нов въпрос.
— Ами онези големи черни самолети, дето хората разправят, че са ги виждали? Приличали на космически кораби.
— Стара работа. Били са секретни преди двайсетина години.
Без да оставяш на момичето време за повече въпроси, ти взимаш торбата с покупките и излизаш от магазина. Напеченият от слънцето паркинг е пуст, ако не се брои твоят служебен джип. По околните улици също не се мярка жива душа. Но на няколко прозореца забелязваш любопитни лица. Интересно, какво ли биха помислили, ако можеха да узнаят истината за базата?
Всъщност самата база не представлява нищо особено. Дълга бетонна писта сред пустинята, два хангара и няколко административни и технически сгради. Самолетите наистина отдавна са снети от въоръжение, макар че до днес си остават ненадминати в своята категория. Истинската, поразителна тайна е другаде — в замисъла на Проект „Хеспериди“. С неволна усмивка си спомняш колко бе смаян преди година, когато получи предложение да участваш в Проекта. Сякаш и сега чуваш спокойното, деловито обяснение на полковник Слейн: „Рано или късно Те ще дойдат. Може би официално, с предварително съобщение, та да им осигурим духова музика и червени пътеки. Но най-вероятно няма да е така. По всичко личи, че Те не желаят да влизат в контакт и още дълго няма да пожелаят. Значи остава да се надяваме на другото — принудително кацане поради авария или някаква друга причина. И когато това се случи, трябва да бъдем готови за светкавични действия.“
Светкавични действия… Намръщваш се и поклащаш глава, докато потегляш от паркинга. През тази една година си вдиган по тревога осем пъти, без да се броят тренировките, но всеки път се оказваше, че става дума за погрешна информация. И в това няма нищо чудно. Защото целта на Проект „Хеспериди“ е да бъде завладян другопланетен космически апарат — НЛО, летяща чиния, все едно как ще бъде наречен. А огромната част от сведенията за наблюдение на НЛО след проверка се оказват илюзия, самозаблуда, фантазия или чиста измама. Така е дори с фотографиите.
ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: От септември 1947 до декември 1969 година американските военновъздушни сили осъществяват проекта „Синя книга“. В рамките на този проект за 22 години са проучени 12 618 съобщения за наблюдение на неидентифицирани летящи обекти. От тях 11 917 са обяснени с напълно естествени причини: ярки звезди, самолети, метеорологични балони, изстрелване на ракети, рояци от насекоми или птици и т.н. Не са редки случаите на измами и съзнателни фалшификации. От оставащите 701 съобщения повечето не могат да бъдат обяснени поради недостатъчна информация.
Един от водещите консултанти в проекта „Синя книга“ професор Хайнек твърди обаче, че част от свидетелствата са абсолютно достоверни и явно доказват срещи с нещо непознато на науката. Като доказателство посочва редица разкази на почтени и съвестни наблюдатели.
Командването на американските ВВС не е съгласно с неговите изводи.
По пътя към малката къщичка, която си наел в покрайнините на градчето, ти продължаваш да се питаш какво ли биха помислили тукашните хора, ако узнаеха за Проекта. Сигурно мнозина ще кажат, че това си е чисто прахосване на парите на данъкоплатците. И на пръв поглед фактите ги подкрепят. Проектът съществува от шест години и досега не е влязъл в действие нито веднъж, ако не се броят стотиците лъжливи тревоги.
Често си се питал с тревога дали не пилееш напразно времето си с безплодни илюзии. Та нали мнозина световноизвестни учени категорично твърдят, че НЛО не съществуват. Но знаеш много добре, че дори шансът за успех да е едно на милиард, пак си заслужава да се вкопчиш в него и с двете ръце. Провалът на Проекта не би означавал нищо освен загуба на вложените средства. Успехът… успехът би бил просто неоценим.
Но в крайна сметка въпросът дали съществуват НЛО не е твоя работа. С това се занимават в Научния отдел, а той е в съвсем друга база — „Драй крийк“, на двеста километра от тук. Задачата на момчетата като теб от Оперативния отдел е далеч по-проста… поне на думи. Ако един ден се окаже, че тревогата не е лъжлива, ще започне операция „Звезден гост“. И тогава ще трябва да пристигнете на място преди всички други, за да овладеете положението до идването на научния екип…
Започни от 1.