Операция „Звезден гост“

199

Дългата маса в заседателната зала е отрупана с купища документи, карти и фотографии. Над тях са се надвесили трима от четиримата шефове на Проекта: полковник Слейн, политическият координатор Доналд Мърчисън и прекият началник на Оперативния отдел — майор Чарлс Уини. Майорът пръв обръща глава към вратата и ти неволно се усмихваш. Добрият стар Чарли… Железния Чарли, както го наричате в отдела, макар че нито едно от момчетата не би се осмелило да изрече прякора в негово присъствие. А майор Уини наистина е железен човек. Бивш пилот-изпитател, оцелял в осем катастрофи… и завинаги парализиран след деветата. При подобни обстоятелства друг на негово място би се отчаял. Но Железния Чарли успял да постигне своето — въпреки инвалидната количка останал на редовна служба и си спечелил такава слава, че бил поканен за участие в Проекта.

Дребната му фигура изглежда някак странно между останалите двама присъстващи. Ако не се брои майор Уини, шефовете на Проект „Хеспериди“ сякаш са подбирани с конкурс измежду играчите от професионалната баскетболна лига. И Слейн, и Мърчисън са на ръст около метър и деветдесет. А отсъстващият научен ръководител, професор Робин Лоурънс, наближава двата метра. Обаче Железния Чарли може да им види сметката даже от инвалидната количка, с гордост си казваш ти.

След миг полковник Слейн също се обръща и те оглежда от глава до пети. Изпъваш се мирно.

— Сър…

— Свободно, младежо — кимва полковникът. — Елате насам. Запознахте ли се с оперативната информация от червената папка?

Ако си прочел сведенията от червената папка, прехвърли се на 231.

В противен случай продължи на 103.