Операция „Звезден гост“

137

Отблъскваш се като пружина и след миг отново си прав. Без рибата, но поне главата и ръцете ти са невредими. Изправил си се тъкмо навреме — над водата изхвръкват няколко пирани, опитващи да те догонят дори извън родната си среда.

Влачейки кордата, изскачаш на брега и започваш да теглиш с всичка сила, но докато достигне брега, уловът ти вече е доста оскъден — глава, кости с по някое парче месо и три-четири пирани, подведени от собствената си лакомия. Е, общо взето ще стигне за обяд.

— Защо не ме послуша? — обажда се зад гърба ти Дани.

Обръщаш се ядосано.

— Ти да не си луд, бе приятел? Щяха да ме оглозгат за пет секунди!

— Нямаше — уверява те той. — Бях готов да им внуша, че си парче дърво.

Философски свиваш рамене. Може и да е прав, но предпочиташ да не си играеш на криеница с изгладнелите пирани.

Премини на 273.