Операция „Звезден гост“

260

На около триста метра от поляната вече е разпъната голяма палатка. Пред входа й са застинали като статуи двама десантници. Все тъй под прицела на четири автомата влизаш в палатката… и преживяваш може би най-голямата изненада за този ден. Зад широка сгъваема маса седи дребен мъж с генералска униформа. Още повече го смаляват огромните навъсени телохранители, застанали от двете му страни. Няма съмнение, попаднал си пред генерал Гарсия. Познаваш го от вестниците и телевизията, макар да не си подозирал, че е толкова нисък.

— Господин генерал, намерихме грингото — рапортува познавачът на извънземни. — И ето това…

Другият десантник грубо захвърля безжизнения Дани на земята, докато трети оставя върху масата пред генерала цялата ти екипировка.

— Добре, момчета — кимва Гарсия. — Свободни сте.

След излизането на четиримата в палатката настава тягостна тишина. Без да бърза, генералът запалва пура, после се ухилва и приветствено размахва ръка.

— Добре дошъл в скромния ми шатър, Херкулес!

Последната дума те поразява като удар. Херкулес! Точно така те нарече полковник Слейн преди началото на операцията. Това не може да бъде съвпадение. Гарсия знае за разговора в заседателната зала. А оттук изводът е само един — че има свой агент в ръководството на Проект „Хеспериди“. И този агент е един от тримата, които бяха в залата.

По гърба ти пробягват студени тръпки. Трябва на всяка цена да се измъкнеш. Само да успееш да го излъжеш…

— Уважаеми генерале, знам за вашия интерес към Проект „Хеспериди“. Винаги съм изпитвал искрено възхищение към вас и ако ме освободите, ще мога занапред да ви снабдявам с ценна информация.

Генералът подигравателно подвива устни.

— Тъй ли? Скъпи приятелю, няма да ви кажа какво да правите с въпросната информация само защото съм твърде възпитан човек. Вече разполагам с по-надеждни източници.

— Е, да… — горчиво промърморваш ти. — В самото ръководство на Проекта.

В очите на генерала изведнъж пламва ярост. Той изскача иззад масата и с всички сили те блъсва в гърдите.

— Сядай! Сядай, кучи сине!

Няма къде да седнеш, затова само правиш крачка назад. Гарсия стои пред теб разтреперан, озъбен, със стиснати юмруци. Вече не се съмняваш — този човек е луд.

— И защо всички вие, гринговците, толкова обичате да се перчите? — злобно пита той, явно без да очаква отговор. — Да, имам човек в Проекта. И между нас казано, същият боклук като теб. Колко пъти съм му казвал: омбре, щом си в моя кабинет, седни. Недей да стърчиш като върлина. Обаче не! Непременно трябва да покаже колко е висок!

Няколко секунди генералът мълчи, а когато проговорва отново, тонът му е съвсем друг — печален и почти дружелюбен.

— Е, кажи какво да те правя сега? Защо ти трябваше да отваряш дума за агенти в Проекта? Правиш ми се на много умен, нали? А после — пак Гарсия виновен! Лъжат! Всички лъжат! Гарсия обича хората! Гарсия обича своя народ! Гарсия обича целия свят! Ако върши нещо жестоко, то е в името на идеалите, в името на всеобщото добруване. И ще продължи по пътя си, каквото и да става. А с такива като теб няма да се колебае. Сбогом, Херкулес…

Мускулите на един от телохранителите зад масата трепват едва доловимо. Очевидно разговорът е свършен и с последните си думи генералът подписва смъртната ти присъда.

Мислите светкавично прелитат през главата ти. Все още имаш шанс да се измъкнеш. Ако ги накараш да свестят Дани, той навярно ще ти помогне. За целта премини на 165.

Ако си минирал хеликоптерите, имаш и друга възможност — да ги насочиш натам, а после да се измъкнеш в хаоса след експлозията… стига все още да си жив. При такъв избор продължи на 47.

И накрая най-простият вариант — незабавно да се хвърлиш върху телохранителите. Шансът за успех е почти нулев, но ако желаеш да го изпробваш, прехвърли се на 237.