170

Тъкмо отново сядаш в джипа, когато към портала се задава инструкторът Дейв — грамаден негър, облечен напук на палещата жега в плътно закопчан маскировъчен костюм със сержантски нашивки. Като те забелязва, той енергично размахва ръце. Изчакваш го и се усмихваш.

— Привет, Дейв.

— Здрасти — отвръща той с боботещ глас. — Добре че те забелязах. Преди малко ми се обади Морти. Търси те под дърво и камък.

Неволно се намръщваш. За да попадне в Оперативния отдел, човек трябва да е щур (и ти самият не правиш изключение), но Морти е най-щур от всички. Дава мило и драго, за да се докопа до някое извънредно дежурство. Направо е откачил и твърдо вярва, че тъкмо на него ще се падне късметът да излети пръв, когато започне операция „Звезден гост“.

— И какво иска? — питаш ти, като се мъчиш да прикриеш недоволните нотки в гласа си.

— Да му поемеш дежурството днес. Нещо не се чувствал добре.

Я гледай ти! Това е нещо ново. Тъкмо Морти да се откаже от дежурство.

— Обещава да те смени в събота — добавя Дейв и се ухилва многозначително.

Ухилваш се и ти. Морти пак пробутва изтърканите си номера. В Оперативния отдел всички са малко суеверни и твърдо вярват, че ако най-сетне нещо се случи, то ще е някоя нощ срещу неделя. Затова съботното дежурство се цени най-високо и Морти неведнъж е хитрувал, за да го поеме.

Готвиш се да кажеш нещо от този род, но изведнъж ти минава нова мисъл. Добре де, ами ако Морти наистина е болен? Всичко се случва. Човешко е да му помогнеш. Но пък от друга страна… ако наистина беше болен, щеше ли да мисли за дежурството в събота?

Решавай. Ако се съгласиш да поемеш днешното дежурство и да отстъпиш съботното, мини на 184.

Ако откажеш, продължи на 32.

Загрузка...