Операция „Звезден гост“

196

Скоро бягането се превръща в истински кошмар. Джунглата не е толкова гъста, колкото например в района на Амазонка, но на пътя ти непрекъснато се изпречват храсти и лиани. Крепиш Дани върху раменете си с дясна ръка, а с лявата предпазваш лицето си от острите шипове по листата. Но въпреки всичко след четвърт час си жестоко издраскан. Задъхваш се като риба на сухо, мускулите ти изгарят от напрежение.

Внезапно земята под краката ти трепва като от земен трус. Нямаш време дори да помислиш какво е това — изработваните с години рефлекси решават вместо теб. Светкавично се хвърляш в дълбок овраг, по дъното на който тече мътен поток. Докато закриваш безжизнения Дани с тялото си, над джунглата се разнася тътенът на ужасна експлозия и ударната вълна помита дърветата наоколо. По гърба ти се посипват откършени клони.

Когато грохотът стихва, бавно се изправяш на крака и изпълзяваш от оврага с тежкия си товар. Можеш само да подозираш какво е станало — ония идиоти сигурно са обстреляли диска, или са опитали да го отворят.

— Точно така — обажда се зад гърба ти гласът на пришълеца. — Искаха да пробият корпуса с насочен взрив. Сигурно ще те опечаля, ако ти кажа, че и генерал Гарсия беше с тях, но предвидливо се отдалечи на безопасно разстояние. Сега лети обратно към столицата.

— Дълбоко съм опечален — изръмжаваш ти през зъби.

— Ето, така си и знаех. А не е правилно… Все пак това е човешки живот… Хайде, свали ме на земята. Починах си и ще мога да походя…

Когато го сваляш на земята, Дани наистина изглежда ободрен. Оглеждаш се наоколо. Трябва да продължите на изток, към връх Ел Пико. Ако имаш компас, прехвърли се на 50.

Ако нямаш, то поне знаеш ли как да се ориентираш по слънцето и звездите? Това умение не е включено в предварителния списък, тъй че ще трябва да признаеш откровено.

Да — мини на 50.

Не — продължи на 203.