Изведнъж очите на генерала стават студени и пронизващи като на змия.
— Внимавай, Херкулес! Ако си ме излъгал, горчиво ще съжаляваш. Моите момчета знаят такива трикове, че смъртта ще ти се стори блажено избавление.
Мълчиш.
— Диего! — крясва Гарсия.
— Слушам, господин генерал — отговаря някой зад гърба ти.
— Вземи една дузина от хората и проверете хеликоптерите на първата група. Нищо да не се взима! Отговаряш с главата си за всяка находка!
Не чуваш отговор — навярно Диего само е козирувал. В палатката настава тишина. Гарсия стои неподвижно срещу теб, продължавайки да те фиксира със змийските си очички. Минутите се нижат безкрайно бавно. По челото ти се стича струйка пот.
— Май взе да те хваща страх, Херкулес — разсмива се генералът.
И в този момент върху палатката се стоварва грохотът на първата експлозия.
Мини на 85.