Операция „Звезден гост“

161

Физиономията на пришълеца е непроницаема, но в гласа му звучи живо любопитство.

— Е, какво ще правиш сега?

Изглежда, че не е успял да открие отговора в мислите ти, защото сам не си наясно. Свиваш рамене.

— Още не знам. А ти какво смяташ да правиш?

— Ще опитам някак да се добера до спасителния пункт. Този път проверката на съоръженията ще бъде съвсем реална. Но досега не е имало случай да откажат, така че не се безпокоя за тях. Виж, собственият ми организъм…

— Какво ти е? — трепваш ти.

— Дълга история… Няма смисъл да ти обяснявам. Пък и сега важното е друго. Слушай ме добре, приятелю. Твоите инструкции са ясни. Измъквай се, докато е време. Знам какво те тревожи, но можеш да бъдеш спокоен — моят апарат няма да попадне в ръцете на генерала. И още нещо. Тръгнеш ли сега, гарантирам ти, че спокойно ще се измъкнеш от страната.

Усмихваш се накриво. Много е самоуверен този космически симпатяга. Май няма представа що е военна диктатура.

— Може и да нямам представа що е военна диктатура, но като казвам нещо, значи е истина — рязко възразява Дани. — Не ти обещавам защита от опасностите в джунглата. Но стигнеш ли до брега, всичко е наред. Не питай сега. Ще видиш!

— А ти?

— Казах ти вече, ще се опитам да стигна до спасителната станция. Изпълнявай инструкциите си и не мисли за мен. Аз май вече съм пътник…

Колебаеш се какво да кажеш… и в този момент дочуваш нейде далече един зловещ звук — бръмчене на хеликоптери.

Ако приемеш предложението на пришълеца, мини на 106.

Ако заявиш, че няма да го изоставиш, продължи на 52.