Докато се спускаш към земята, изгревът пламва изведнъж, както става в тропиците. Поглеждаш надолу. Гледката вече ти е позната от спътниковата фотография, която видя преди малко повече от час. Но едно е да разглеждаш снимки, а съвсем друго — да слизаш право към поляна, върху която лежи… е, специалистите може и да се дразнят от израза „летяща чиния“, обаче онова там долу си е точно чиния!
ДОКУМЕНТАЛЕН ФАКТ: На 24 юни 1947 година при полет с частния си самолет над щата Вашингтон бизнесменът Кенет Арнолд забелязва във въздуха девет загадъчни обекта. Единият от тях напомня полумесец с малък купол по средата, останалите са плоски дискове. Според описанието на Арнолд движението им е „като на чинии, хвърлени по водата“. След приземяването си той разказва за случая на служителите от летището. Благодарение на вестниците тази история придобива широка известност и дава начало на названието „летящи чинии“.
Добре, чинията все пак ти е позната от снимката. Пък и точно заради нея идваш. Много по-неприятно е онова, което виждаш в другия край на поляната — шест хеликоптера със знаците на местните военновъздушни сили. И като връх на всичко около хеликоптерите лежат неподвижно човешки тела, облечени в десантни униформи.
Прехапваш устни. Много ти се иска да повярваш, че са заспали, но неестествените им пози говорят за нещо друго. А близостта на диска още повече засилва опасенията ти. Поляната май не е твърде здравословно място.
Над платото духа умерен страничен вятър. Спокойно можеш да го използваш, за да насочиш парашута към джунглата. Така ще се приземиш на разстояние от опасната поляна. Но ако искаш да различиш повече подробности, ще трябва да слезеш по-ниско — а тогава вече не е сигурно дали после ще успееш да се отклониш настрани.
И тъй, ако предпочиташ да се приземиш в джунглата и след това да изясняваш какво е станало, мини на 128.
Ако решиш да рискуваш и да слезеш по-ниско, прехвърли се на 105.