— Напразно се надяваш — казва внезапно Дани.
Трепваш. Все още не си свикнал с този негов навик да отговаря на неизречените ти мисли.
— Какво искаш да кажеш?
— Преди малко, докато бях в диска, засякох насочени радиопредавания от някакъв плавателен съд край бреговете на тази страна. Мисля, че бяха за теб. Искаш ли да ги чуеш?
Преди още да си кимнал, пришълецът продължава, все тъй без да помръдва устни:
— Маратонец, тук татко. Маратонец, тук татко. Бягането се отменя. Повтарям, бягането се отменя. Дебелака няма да дойде. Панчо Виля много сърдит, оплаква се на всички съседи. Мама не желае повече неприятности. Стадионът опразнен, напусни го както можеш.
Въздъхваш. Наистина е било за теб. Казано на човешки език: операцията е отменена. Транспортният самолет няма да пристигне. Генерал Гарсия е вдигнал международен скандал и сега си оставен да действаш „според обстоятелствата“. Сам срещу безмилостните командоси на един смахнат диктатор… и с извънземен космически апарат зад гърба. Дявол да го вземе, помислил ли е някой какво ще се случи, ако Гарсия завладее диска?
Мини на 161.