Операция „Звезден гост“

197

Сякаш невидима сила те тласка напред с шеметна скорост. Сам си изумен от пъргавината и ловкостта, с която се носиш из джунглата. След десетина минути безумен бяг изведнъж тялото ти само се хвърля в дълбок овраг, по дъното на който тече мътен поток. Преди да можеш се запиташ каква е причината, земята потреперва. Няколко секунди по-късно над джунглата се разнася тътенът на ужасна експлозия и ударната вълна помита дърветата наоколо. По гърба ти се посипват откършени клони.

Когато грохотът стихва, бавно се изправяш на крака. Малко си понатъртен, но иначе нищо ти няма.

Измъкваш се от оврага и продължаваш през джунглата с наведена глава. Не знаеш откъде си го разбрал (впрочем, досещаш се), но си уверен в едно — дискът се е взривил и от твоя нов познат, както и от командосите на Гарсия, е останал само огромен кратер в платото.

Вече не можеш да направиш нищо друго, освен да се измъкнеш от Малакоста. Ако съдиш по картата, до края на платото остават около 30 километра. Труден преход, но до вечерта ще се справиш.

Мини на 329.