Пан Володиовски

Двайсет и девета глава

А Баша още от сутринта на другия ден се съвещаваше с мъжа си и пан Заглоба как да съединят двете влюбени и угнетени сърца. Те двамата се смееха на нейното увлечение и не преставаха да я дразнят, но нали бяха свикнали да й отстъпват във всичко като на разгалено дете, накрай й обещаха да помагат.

— Най-добре е — казваше Заглоба — да убедим стария Нововейски да не взема със себе си момичето в Рашков, защото студове вече наближават, а и пътят не е съвсем безопасен; през това време младите ще се виждат тук често и съвсем ще се влюбят един в друг.

— Това е отлична мисъл! — извика Баша.

— Отлична, не отлична — отвърна Заглоба, — но ти от своя страна не ги изпускай от очи. Ти си жена и, мисля, че в края на краищата ще ги ожениш, защото жената винаги ще направи, каквото си науми; внимавай само да не би и дяволът да направи своето. Би било срам за тебе, защото всичко е станало с твоя гаранция.

Баша отначало започна да пърха срещу пан Заглоба като котка, после каза:

— Ти, ваша милост, се хвалиш, че на младини си бил цял турчин, и мислиш, че всеки е турчин!… Азия не е такъв!

— Не е турчин, ами татарин. Гледай я ти! Тя ще ми гарантира за татарските чувства!

— Те и двамата са готови най-много да плачат поради голямата си скръб… Освен това Ева е най-добродетелно момиче!

— Само лицето й е едно такова, сякаш някой е написал на челото й: „На ти муцунката ми!“ Бре! Цял живак е тя! Вчера забелязах, че като седи на масата срещу хубав човек, така диша, та чинията й току се отмества и трябва да я придръпва към себе си. Истински живак, ти казвам!

— Ти искаш да си отида ли, ваша милост?

— Няма да си отидеш, щом става дума за сватосване. Познаваме те, няма да си отидеш! Освен това за тебе е още рано да сватосваш хората, защото това е занаят на стари жени. Вчера пани Боска ми казваше, че когато те видяла да се връщаш от похода с мъжки шалвари, помислила, че вижда синчето на пани Володиовска, което се учи на езда край плетищата. Ти не обичаш да си важна, но и важността не те обича тебе, това се вижда веднага от твоята тънка снага. Истинско момиче, кълна се в Бога! Други са сега жените по света. На мое време, когато мома седнеше на пейката, пейката чак изскърцваше, сякаш някой е настъпил куче за опашката, а ти би могла котка да яздиш на разседлица и няма да измъчиш много животното… И казват още, че жени, които започват да сватосват, няма да имат потомство.

— Ама наистина ли така приказват? — попита малкият рицар обезпокоен.

Но пан Заглоба го обърна на смях, а Баша допря розовото си лице до лицето на мъжа си и рече полугласно:

— Ех, Михалко! При пръв удобен случай ще отидем на поклонение в Ченстохова, може би светата Дева ще ни помогне!

— Това е наистина най-добрият начин — каза Заглоба. При тия думи Баша и Михал се прегърнаха веднага, после тя рече:

— А сега нека поговорим как да помогнем на Азия и Евичка. На нас ни е добре, нека и на тях да им бъде добре.

— Замине ли Нововейски, ще им бъде по-добре — каза малкият рицар, — защото в негово присъствие няма как да се виждат, особено при положение, че Азия мрази стареца. Но ако пан Нововейски му даде Ева, може би той ще забрави старите обиди и ще почнат да се обичат един друг като тъст и зет. Затова според мене не е най-важното да сближаваме младите, тъй като те се обичат и без това, а да склоним стареца.

— Той е студен човек! — каза пани Володиовска. На това Заглоба отговори:

— Башка! Представи си, че имаш дъщеря и че трябва да я дадеш на някакъв татарин!

— Азия е княз! — отговори Баша.

— Не отричам, че Тухай бей произхожда от висок род, но и Хаслинг беше шляхтич, а Кшиша Дрогойовска не би се оженила за него, ако не беше получил наш индигенат.

— Тогава издействайте индигенат за Азия!

— Това е лесно! Ако някой го приеме в своя род, сеймът трябва да потвърди такава воля, но за такова нещо е необходимо време и протекция.

— Ето това не обичам, че трябва време, защото протекция би се намерила. Пан хетманът сигурно не би я отказал на Азия, тъй като обича военните хора. Михале! Пиши на пан хетмана! Искаш ли мастило, пера и хартия? Веднага пиши! Ето аз ще ти донеса всичко — и свещ, и печат, а ти ще седнеш и ще пишеш незабавно!

Володиовски започна да се смее:

— Боже всемогъщи! — каза той. — Молех те за спокойна и трезва жена, а ти ми даде вихър!

— Говори така, говори, пък като ти умра!

— Пази, Боже! — извика живо малкият рицар. — Пази, Боже! Тю! Тю! Да не чуе дяволът!

Сега той се обърна към пан Заглоба:

— Ваша милост, ти не знаеш ли някакви думи срещу уроки?

— Зная и вече ги казах! — отговори Заглоба.

— Пиши — извика Баша, — че ще изляза от кожата си.

— Аз бих написал и двайсет писма, стига да ти угодя, макар че не зная дали ще помогнат, защото в случая и самият хетман нищо не може да направи, а със свое ходатайство може да излезе едва тогава, когато му дойде времето. Скъпа Баша, панна Нововейска ти е признала тайната си — хубаво! Но с Азия не си говорила нищо и дори досега не знаеш дали и той гори от същото чувство към Нововейска.

— Ами, няма да гори! Как няма да гори, когато я целунал в килера! Хайде де!

— Златна душа! — каза Заглоба със смях. — Също като новородено дете, само с езика знае да мѐле по-добре. Скъпа моя, ако аз и Михал речехме да се женим за всички, които ни се е случило да целунем, би трябвало веднага да приемем Мохамедовата вяра и аз да стана падишах, а той кримски хан, нали Михале?

— Веднъж аз подозирах Михал, още тогава, когато не бях негова! — каза Баша.

И като приближи пръстче до очите му, започна да се закача:

— Мърдай мустачки, мърдай! Няма да отречеш! Зная, зная! И ти знаеш!… У Кетлинг!…

Малкият рицар наистина мърдаше мустачки, за да си придаде смелост, а едновременно да скрие смущението си, накрай в желанието си да насочи разговора към нещо друго каза:

— Все пак ти не знаеш дали Азия е влюбен в Нововейска, нали?

— Чакайте, ще го разпитам на четири очи. Но той е влюбен! Трябва да бъде влюбен! Иначе не ща да го зная!

— Бога ми, тя е готова да му втълпи, че е влюбен! — рече Заглоба.

— И ще му втълпя, дори ако трябва всеки ден да се затварям с него!

— Ти най-напред го разпитай — каза малкият рицар. — Може би той няма да признае изведнъж, защото е дивак. Но нищо! Постепенно ще се сближиш с него, ще го опознаеш по-добре, ще го разбереш и едва тогава ще знаеш какво да правиш.

Тук малкият рицар се обърна към пан Заглоба:

— Тя изглежда лудетина, но е проницателна!

— Козите биват проницателни! — каза пан Заглоба сериозно.

По-нататъшният разговор беше прекъснат от пан Богуш, който се втурна като бомба и едва успял да целуне ръцете на Баша, се развика:

— Да го вземат мътните тоя Азия! Цяла нощ не можах да склопя око, пала го палила!

— Какво се е провинил пред тебе Азия, ваша милост? — попита Баша.

— Знаете ли, ваши милости, какво правихме вчера с него?

И пан Богуш изблещи очи и започна да плъзга поглед по събеседниците.

— Какво?

— Историята! Кълна се в Бога, че не лъжа, историята!

— Каква история?

— Историята на Жечпосполита. Той е просто велик човек. Сам пан Собески ще се слиса, когато му изложа мислите на Азия. Той е велик човек, повтарям ви, ваши милости, и съжалявам, че повече не мога да ви кажа, защото съм сигурен, че ще се слисате, както се слисах аз. Мога да кажа само, че ако сполучи това, което той възнамерява, тогава един Бог знае къде ще стигне!

— Например? — каза Заглоба. — Да не би да стане хетман? А пан Богуш се хвана за кръста:

— Да! Хетман ще стане! Съжалявам, че не мога да кажа повече… Хетман ще стане и толкоз!

— Да не би на кучетата? Или ще ходи подир волове! Пастирите също имат свои хетмани! Брях! Какво приказваш, ваша милост, пане подстоли? Че е син на Тухай бей, това добре! Но ако ще става хетман, тогава какъв ще стана аз, какъв ще стане Михал и самият ти, ваша милост? Сигурно тримата влъхви след Коледа, като почакаме да абдикират Гаспар, Мелхиор и Валтасар198. Мене поне шляхтата ме беше избрала за предводител, само че аз отстъпих това си достойнство на пан Павел199 от приятелско чувство, но вашите предсказания, ваша милост, кълна се в Бога, съвсем не разбирам!

— А пък аз, ваши милости, твърдя, че Азия е велик човек!

— Не казах ли?! — рече Баша и се обърна към вратата, през която започнаха да влизат другите гости на станицата.

Най-напред влезе пани Боска със синеоката Зоша и пан Нововейски с Ева, която след зле прекараната нощ изглеждаше още по-привлекателна от обикновено. Тя беше спала зле, понеже я бяха безпокоили странни сънища; сънувала бе Азия, само че по-хубав и по-нападателен, отколкото в миналото. Кръв бликаше върху лицето на Ева при спомена за тоя сън, защото й се струваше, че всеки ще го отгатне по очите й.

Но никой не й обръщаше внимание, тъй като всички се обръщаха с „добър ден“ към пани командиршата. После пан Богуш отново подхвана разказа си за величието и великото предназначение на Азия, а Баша беше доволна, че Ева и пан Нововейски трябва да слушат това.

Старият шляхтич си беше излял яда след първата среща с татарина и беше значително по-спокоен. Той вече не претендираше за него като за свой подвластен човек. Право казано, откритието, че Азия е татарски княз и син на Тухай бей, беше направило необикновено силно впечатление и на него. И той с удивление слушаше за изключителната му храброст и че сам хетманът му е поверил такава голяма задача: да привлече отново на служба на Жечпосполита всички липковци и черемисовци. Навремени дори на пан Нововейски се струваше, че става дума за някого другиго, така Азия израстваше в очите му като необикновен човек.

А пан Богуш непрекъснато повтаряше с тайнствен израз на лицето:

— Това е нищо пред онова, което го чака, само че нямам право да говоря по тия неща!

А когато другите клатеха глави със съмнение, той възкликваше:

— Двама са най-големите хора в Жечпосполита; пан Собески и тоя син на Тухай бей.

— За Бога — каза най-сетне пан Нововейски, загубил търпение, — княз или не княз, но какъв може да бъде в Жечпосполита, когато не е шляхтич; нали и досега той няма индигенат?

— Пан хетманът ще му издейства десет! — извика Баша. Панна Ева слушаше тия похвали с притворени очи и с разтуптяно сърце. Мъчно можеше да се каже дали то щеше да тупти също така горещо за бедния и непознат Азия, както за Азия рицаря и великия в бъдеще човек. Но тоя блясък я покори, а старите спомени за целувките и пресните сънища пронизваха сега с тръпки на наслада моминското й тяло.

„Толкова велик, толкова знаменит! — мислеше Ева. — Какво чудно тогава, че е буен като огън.“