Спящата кукла

16.

За двайсет минути изминаха разстояние, което не би трябвало да им отнеме повече от три.

Когато стигнаха Мос Ландинг, от Пел и приятелката му нямаше и следа.

Данс и О’Нийл слязоха. След по-малко от минути Ти Джей също спря до обгорелия форд.

— Колата на Пел — отбеляза Катрин. — Онази, която е била открадната в петък вечерта.

Каза на Ти Джей да извика управителя на „Джакс“. Уотсънвилският полицай, О’Нийл и неколцина други тръгнаха да търсят свидетели. Мнозина си бяха тръгнали, вероятно уплашени от огъня и пронизителната сирена на електростанцията — може би някои дори бяха помислили, че това е ядрен реактор, който всеки момент ще избухне.

Данс разпита няколко души при електростанцията. Научи, че с колата са пътували слаб мъж и руса жена. С бясна скорост прекосили моста от „Джакс Сийфууд“, спрели рязко пред електростанцията и изскочили от форда точно преди да пламне.

Изтичали през шосето към брега, но после никой не ги видял. Явно Пел сам се беше обадил в полицията, за да подаде сигнала за пожара и пострадалите.

Данс се огледа. Трябвало е да намерят друга кола — нямаше как да избягат пеша. Погледът й обаче се спря върху залива. При блокадата на Първо шосе по-логично би било да откраднат лодка. Тя събра неколцина полицаи, изтича на брега и трескаво заразпитва хората, които срещна там, за да разбере дали Пел е откраднал плавателен съд. Никой не беше видял бегълците и никой не съобщи за липсваща лодка.

Данс се върна на пътя. Срещу електростанцията забеляза магазинче за сувенири и бонбони. На вратата имаше надпис „Затворено“, но през стъклото полицайката забеляза женско лице.

Дали престъпникът бе вътре с нея?

Данс повика един полицай, предупреди го за подозренията си и двамата се приближиха до вратата. Тя почука. Никой не отговори.

След второто почукване вратата бавно се открехна. Показа се закръглена жена с къса къдрава коса. Плахо погледна ръцете им върху ръкохватките на пистолетите и задъхано попита:

— Да?

Трескаво взирайки се в полумрака отзад, Данс помоли:

— Бихте ли излезли?

— Ъъъ… да.

— Има ли вътре някой друг?

— Не. Какво?…

Полицаят избута жената и включи осветлението. Данс влезе след него. Бързо се увериха, че магазинчето е празно. Данс се върна при жената.

— Извинете за безпокойството.

— Не, няма проблем. Уплаших се. Хванахте ли ги?

— Още ги търсим. Видяхте ли какво стана?

— Не. Бях вътре. По едно време погледнах навън и видях колата да гори. Спомних си цистерната, която се запали преди няколко години. Беше сериозно. Вие бяхте ли тук тогава?

— Да. Огънят се виждаше от Кармел.

— Мислехме, че е празна. Или почти празна. Всички се изплашихме. Пък и тия кабели. Много ме е страх от ток.

— Затворили ли сте?

— Да. И без това смятах да си тръгна по-рано. Не знаех колко дълго ще е затворен пътят. Пък и туристите едва ли ще тръгнат да си купуват дъвчащи бонбони, когато отсреща гори електростанция.

— Вероятно няма. Искам да ви попитам защо толкова се интересувате накъде са тръгнали?

— О, такъв опасен човек! Надявам се да го арестувате по-скоро.

— Преди казахте „те“. Откъде знаете, че са били повече хора?

Жената замълча смутено.

— Ами, аз…

Данс я погледна изпитателно, усмихваше се, но очите й бяха сериозни.

— Казахте, че не сте видели нищо. Погледнали сте навън едва след като сте чули сирената.

— Мисля, че попитах някого. Навън.

„Мисля…“

Типична реакция на отричане. Подсъзнателно жената се самозаблуждава, че дава мнение, а не че лъже.

— Кой ви каза? — настоя Данс.

— Не ги познавам.

— Мъж или жена?

Пак колебание.

— Едно момиче, жена. Не е тукашна.

Жената гледаше настрани и потъркваше носа си — признаци на неискреност.

— Къде е колата ви?

— Моята?…

При анализа на поведението очите играят двойна роля. Някои полицаи смятат, че ако заподозреният погледне наляво, значи лъже. Катрин знаеше, че това е стар мит — за разлика от извръщането на цялата глава или тялото свеждането на очите не е признак за неискреност; посоката на погледа се контролира твърде лесно.

При все това очите са показателни.

Докато разговаряха, Данс забеляза, че жената все поглежда към определено място на паркинга. Всеки път показваше признаци на стрес: преместваше тежестта си от единия на другия крак, притискаше пръстите на двете си ръце. Данс разбра: Пел бе откраднал колата й и я беше заплашил, че зловещият му партньор ще убие близките й, ако се разприказва. Същото като с шофьора от куриерската агенция.

Данс въздъхна нервно. Ако жената ги беше предупредила още когато дойдоха, престъпникът вече можеше да е арестуван.

Или ако тя не беше подминала знака „Затворено“ и се бе сетила да почука по-рано.

— Аз…

Жената заплака.

— Разбирам. Ще се погрижим да ви защитим. Каква е колата?

— Тъмносин форд „Фокус“. Тригодишен. На бронята има лепенка за глобалното затопляне. И има чукнато на…

— Накъде тръгнаха?

— На север.

Данс записа номера на колата и се обади на О’Нийл, който щеше да предаде на патрулите от пътната полиция.

Докато жената от магазинчето се уговаряше с приятелка да остане у тях, Данс се загледа към дима, който още излизаше от опожарения автомобил. Ядоса се. От информацията на Еди Чан си бе извадила правилен извод и планът им за действие беше безупречен. Но пак напразно.

Ти Джей доведе управителя на „Джакс Сийфууд“. Той разказа какво е станало, като очевидно премълча някои факти. Вероятно неволно бе допуснал Пел да се досети за хайката. Данс не го обвиняваше. Спомни си поведението на престъпника при разпита и се замисли за действията му днес.

Управителят даде описание на жената, която била слабичка и хубавичка, макар и малко безлична, и гледала влюбено спътника си почти през цялото време. Отначало си помислил, че са младоженци на меден месец. Тя постоянно го галела и го докосвала. Според преценката му била около двайсетте. Управителят добави, че през повечето време разглеждали някаква карта.

— На какво?

— На района, окръг Монтерей.

Майкъл О’Нийл се приближи, като затваряше телефона си.

— Още не са засекли тъмносиния форд. Минали са незабелязано при евакуацията. Мамка му, може да е тръгнал на юг и да сме се разминали!

Данс повика Каранео. Младежът изглеждаше уморен. Денят бе напрегнат, но още не беше свършил.

— Потърси информация за форда „Тъндърбърд“ и започни да се обаждаш в мотелите и пансионите от Уотсънвил до Биг Сър. Да проверят дали русата жена се е регистрирала и е записала форда като свой автомобил. Изобщо дали някой е виждал колата. Ако я е откраднала в петък, трябва да се е регистрирала в петък, събота или неделя.

— Добре, агент Данс.

С О’Нийл се загледаха на запад, към спокойната вода. Слънцето бе като голям плосък диск ниско над Тихия океан, ярката му светлина отслабваше. Мъглата още не се беше спуснала, но следобедното небе бе забулено в мараня. Заливът Монтерей беше като равна синя пустиня.

— Пел поема голям риск, като остава тук — отбеляза О’Нийл. — Намислил е нещо сериозно.

В този момент й се обади някой, който може би имаше представа за плановете на престъпника.