Спящата кукла

35.

Данс, Келъг и Джеймс Рейнолдс стояха на моравата пред дома на прокурора в безупречно аранжирания двор, осветен от мигащи разноцветни светлини.

Прокурорът сподели, че първата му грижа била някой да не е пострадал от неговите изстрели или куршумите на Пел. Бе стрелял от уплаха (все още трепереше) и още преди убиецът да избяга, се разтревожил да не е ранил случайно някой съсед. Изтичал на улицата, за да види номера на автомобила, но той вече се бил изгубил, затова обиколил съседните къщи. Нямало пострадали. Полицаят, когото бяха намерили в храстите до къщата, щеше да се размине със синини и ожулвания.

Когато „полицай Рамос“ позвъни на вратата, Рейнолдс току-що беше разговарял по телефона с Катрин Данс, която го предупреди, че Пел, дегизиран като мексиканец, знае адреса му и планира да го убие. Прокурорът веднага извади револвера и изпрати съпругата и сина си в мазето, откъдето да се обадят в полицията. След това излезе през задната врата и се промъкна зад убиеца.

Само намесата на съучастничката спаси Пел. Прокурорът влезе в къщата да провери как са жена му и синът му, след което пак се върна вън.

— Пел да рискува толкова много за отмъщение? Не мога да го проумея.

— Не, Джеймс, не е за отмъщение.

Без да споменава името й (репортерите вече започваха да се събират), Данс сподели мнението на Саманта Маккой за психологията на Пел и разказа за случката с рокера в Сийсайд.

— Вие сте се държали по подобен начин в съда. Опитал се е да ви повлияе, сам ми го казахте. Вие просто сте му се изсмели. Не е можел да ви контролира. Нещо по-лошо, вие сте упражнили контрол над него — представили сте го като имитатор на Менсън, подражател. Използвали сте го като марионетка. Той не е могъл да допусне такова нещо. Сметнал ви е за твърде опасен.

— Не е ли било за отмъщение?

— Не, свързано е с плановете му за бъдещето — обясни Данс. — Знаел е, че няма как да ви сплаши и че имате някои идеи и информация за него, може би дори нещо записано. Знаел е, че няма да се успокоите, докато не го видите зад решетките. Въпреки че сте пенсионер.

Тя си спомни решителното изражение на прокурора при предишното й посещение.

„Всичко, което е по силите ми…“

— Знаел е, че няма да се поколебаете да ни помогнете. Това ви прави опасен. А както той обича да казва, заплахите трябва да се премахват.

— Какво имате предвид „планове за бъдещето“? Какво е намислил?

— Това е големият въпрос. Още не знаем.

— Как все пак успяхте да се обадите две минути, преди той да се появи?

Катрин сви рамене:

— Досетих се покрай Сюзан Пембъртън.

— Жертвата от вчера?

— Работила е при Ив Брок.

Очите му проблеснаха:

— Жената, чиято фирма организира сватбата на Джулия? Открил ме е чрез нея, така ли? Блестящо хрумване.

— Отначало си помислих, че Пел е откраднал документите от офиса на Сюзан, за да унищожи улики. Или да потърси информация за предстоящо събитие. Чудех се защо я е убил. Все си представях обзавеждането в кабинета й, снимките на стените. Някои бяха от изяви на местни политици, други — от сватби. Спомних си снимките от сватбата на дъщеря ви, които бях видяла в хола ви. Така се досетих за връзката. Обадих се на Ив Брок и тя потвърди, че сте били сред клиентите й.

— Как се досетихте, че ще се дегизира като латиноамериканец?

Данс обясни, че часове преди убийството й Сюзан е била видяна в компанията на строен латиноамериканец. Линда й бе разказала за дегизировките, които използвал Пел.

— Това за латиноамериканеца изглеждаше малко нереално, но се оказа, че не е.

Тя кимна към дупките от куршуми в стената на къщата.

Ти Джей и Рей Каранео се върнаха след обиколка на квартала. Докладваха, че никой не е видял новата кола на престъпника.

Майкъл О’Нийл също дойде. Беше наблюдавал огледа на улицата и предния двор на прокурора.

Той кимна любезно на Келъг, сякаш скорошният им спор отдавна е забравен. Съобщи, че криминалистите не са открили нищо съществено. Бяха намерили гилза от деветмилиметров глок, безполезни следи от гуми (бяха толкова изтъркани, че нямаше как да установят марката) и около „милион микроулики, които няма да помогнат с нищо“. Последното бе изречено с раздразнение от О’Нийл.

Добави, че полицаят дал само повърхностно описание на момичето и нападателя си — нищо, което да им послужи.

Рейнолдс се обади на дъщеря си, защото Пел знаеше имената на нея и съпруга й, и я посъветва да напуснат града, докато убиецът бъде заловен. Съпругата и малкият син на прокурора щяха да отидат с тях, но самият той не пожела да замине. Щеше да отседне в хотел под полицейска охрана и да прегледа архива от случая „Кройтън“, който скоро трябваше да получи от съда. Беше твърдо решен да помогне за залавянето на Пел.

Повечето полицаи си тръгнаха (двама останаха да охраняват Рейнолдс и семейството му, а други двама да държат репортерите далеч от къщата) и скоро Келъг, О’Нийл и Данс останаха сами на ухаещата на окосена трева морава.

— Ще се връщам в Пойнт Лобос — каза Катрин. После добави, като се обърна към агента: — Искаш ли да те закарам в централното управление, за да вземеш колата си?

— Ще дойде с теб в хотела, ако може.

— Разбира се.

— По-късно ще взема колата.

— Ами ти, Майкъл? Искаш ли да дойдеш?

Детективът още беше разстроен от смъртта на Милар. Той погледна Келъг и Данс, застанали един до друг като семейна двойка, изпращаща гостите си след вечерно събиране в дома им.

— Не, ще пропусна. Трябва да дам изявление за пресата, после ще се отбия у родителите на Хуан. — Издиша шумно и от устата му се вдигна пара. — Беше тежък ден.

Мортън Негъл бе изтощен.

Пък и беше изпил цяла бутилка мерло от Вайехо Спрингс. Нямаше как да се прибере тази вечер през задръстванията в окръг Контра Коста и не по-малко натоварените улици на Сан Хосе. Затова намери хубав мотел недалеч от лозята, из които цял ден обикаля, и си взе стая. Изми лицето и ръцете си, поръча си сандвич в стаята и отвори виното.

Докато чакаше храната, телефонира на жена си. После се обади на Катрин Данс.

Тя му каза, че Пел се опитал да убие прокурора от делото за убийството на Кройтън.

— Рейнолдс ли? Не!

— Няма пострадали — успокои го полицайката. — Но той пак се измъкна.

— Мислиш ли, че това е била причината да остане в района?

Данс отговори, че според нея не е това. Смяташе, че убийството на Рейнолдс е било само прелюдия към истинския план на Пел, защото той се е страхувал от прокурора. Все още не знаеха каква е основната му цел. Полицайката му се стори уморена и обезкуражена.

Явно и неговият глас издаваше същото.

— Мортън, добре ли си?

— Само се чудя какво главоболие ще ме мъчи утре.

Камериерката почука. Негъл пожела лека нощ на Данс и затвори.

Изяде сандвича без апетит и започна да прехвърля каналите на телевизора, без да обръща внимание на това, което показваха.

Изтегна се на леглото и събу обувките си. Докато отпиваше вино от пластмасовата чашка, се замисли за цветната снимка на Даниел Пел в списание „Тайм“ отпреди няколко години. Убиецът бе извърнал главата си настрани, но неестествено сините му очи бяха втренчени в камерата. Сякаш те следяха, където и да отидеш, и чувството, че вижда в дълбините на душата ти, оставаше дори след като затвориш списанието.

Негъл се ядосваше, че не успя да склони лелята на Тириса Кройтън да съдейства на полицията. Пътуването му дотук се оказа напразно.

Каза си, че все пак е останал верен на журналистическата си етика и е защитил източника си на информация и момичето. Бе опитал всичко, за да убеди лелята, но въпреки неуспеха не премина моралните ограничения и не издаде на Катрин Данс адреса и новото име на момичето.

Не, даде си сметка, бе направил всичко, както трябваше.

Налегна го дрямка и той се почувства по-добре. Утре щеше да се прибере вкъщи при съпругата и децата си. Щеше да вложи всичко от себе си в книгата. Беше се свързал с Ребека Шефилд, а от нея щеше да научи много — беше си водила много записки за живота в Семейството и бе готова да ги сподели с него. Бе сигурен, че ще убеди и Линда Уитфийлд да му даде интервю. Около Даниел Пел не липсваха жертви, за които можеше да пише. Все пак може би не трябваше да озаглави книгата „Спящата кукла“.

„Семейството“ също звучеше добре. Не… прекалено мафиотско, прекалено евтино. По дяволите, все нещо щеше да измисли. Винаги имаше добри хрумвания.

Накрая, пиян и повече или по-малко доволен от себе си, Мортън Негъл заспа.