Спящата кукла

50.

Данс забеляза лек проблясък в нечовешките очи на Даниел Пел.

Бе напипала слабото място на бога на спокойствието.

„Тя те използва…“

— Това са глупости — сопна се Ребека.

— Може би — измърмори Пел.

Катрин усети колебание.

Приведе се напред. Ние обикновено приемаме, че е по-вероятно някой да казва истината, ако стои по-близо до нас, отколкото ако се е отдръпнал назад.

— Убийството на Уилям Кройтън? Било е по неин сценарий. И знаеш ли защо, Даниел? За да убиеш жена му.

Той поклати глава, но внимателно слушаше всяка нейна дума.

— Ребека е била любовница на Кройтън. И след като жена му отказала да му даде развод, тя решила да използва теб и Нюберг, за да я убиете.

Ребека се изсмя грубо.

— Спомняш ли си Спящата кукла, Даниел? — продължи Данс. — Тириса Кройтън?

Сега тя използваше малкото му име, което създаваше чувство за по-голяма близост, съюз срещу общия враг. Това е типичен трик на специалистите по разпити.

Той мълчеше. Погледна за момент Ребека, после — пак Данс, която добави:

— Преди малко разговарях с нея.

Ребека подскочи:

— Какво?

— Беше дълъг разговор. Научих много неща.

Ребека се опита да се овладее:

— Даниел, изобщо не е разговаряла с момичето. Блъфира, за да си спаси кожата.

— Какво даваха по телевизията в нощта, когато с Нюберг влязохте у Кройтън? „Джепърди“, нали? Тя така ми каза. Кой друг би могъл да знае?

„Какво е Квебек?…“

Убиецът примигна изненадано. Вече цялото му внимание бе насочено към Данс.

— Тириса ми разказа, че баща й си имал любовници. Оставял децата на крайбрежната улица в Санта Крус и отивал да се среща с тях. Една вечер видял Ребека, която рисувала, и я качил в колата. Започнали да се виждат често. Тя го карала да се разведе, но той не искал или не можел заради съпругата си. Затова Ребека решила да я убие.

— Това е смешно — изкрещя Ребека. — Изобщо не е вярно.

Данс ясно виждаше, че е напипала нещо. Другата жена се изчерви и жестовете й ясно показваха наличие на стрес. Нямаше съмнение, че полицайката е близо до истината. Тя тъжно погледна убиеца:

— Крайбрежната улица… Ребека сигурно е чула за теб там, нали, Даниел? Там Семейството е продавало разни неща на битпазара, там сте извършвали кражбите си. Тази престъпна „секта“ е била доста известна. Наричали са ви „Циганите“. Били сте сензация. Обзалагам се, че Ребека е научила за теб точно по този начин. Трябвало й е изкупителна жертва, убиец. Линда ми разказа, че сте се запознали в Санта Крус. Мислеше си, че ти си я съблазнил, нали? Не, било е точно обратното.

Гласът на Ребека все още бе спокоен:

— Млъквай! Тя лъже, Дан…

— Тихо! — сряза я Пел.

— Кога се е присъединила към Семейството? Малко преди убийствата на Кройтънови. Няколко месеца, нали? — Данс продължи: — Много бързо те е убедила да я приемеш. Не ти ли се стори прекалено лесно? Не се ли запита защо? Тя не е била като другите. Линда, Саманта и Джими са били деца, правили са каквото им кажеш. Ребека обаче е била различна. Независима, агресивна.

Катрин си спомни думите на Уинстън Келъг: „Жените са не по-малко агресивни и безскрупулни от мъжете. И много често са по-коварни…“

— Още щом е влязла в Семейството, е усетила, че може да използва и Джими Нюберг. Казала му е, че Кройтън държи нещо ценно вкъщи, и той е предложил двамата да отидете и да го вземете. Нали?

По изражението на Пел пролича, че това е истината.

— Ребека обаче е била замислила и друго с Джими. Щом проникнете у Кройтънови, той е трябвало да убие съпругата му, а после и теб. След като те премахнат, двамата с Ребека са можели да се разпореждат. Разбира се, замисълът й е бил да издаде Джими на полицията след убийството — а може би сама да го очисти. След известен период на траур Уилям Кройтън е щял да се ожени за нея.

— Скъпи, не. Това е…

Пел сграбчи Ребека за косата.

— Да не си проговорила повече!

Тя изпищя от болка и се сви на пода. Данс използва това разсейване да погледне Ти Джей, който едва забележимо кимна. Тя продължи:

— Ребека си е мислела, че само жената на Кройтън ще си е вкъщи, но сте заварили цялото семейство, защото Тириса казала, че й е лошо. Каквото и да се е случило през онази нощ, а това само ти знаеш, Даниел… каквото и да се е случило, всички са умрели. После, когато си се обадил на Семейството да кажеш какво се е случило, Ребека е направила единственото възможно, за да се спаси: предала те е. Точно тя се е обадила в полицията, за да те арестуват.

— Това са лъжи — възкликна Ребека. — Нали аз го измъкнах сега от затвора!

Данс се изсмя хладно. Обърна се към Пел:

— Да, защото пак е искала да те използва, Даниел. За да убиеш Мортън. Преди няколко месеца той й се обадил за книгата, която пишеше — „Спящата кукла“. Разказал й как смята да напише за живота на Кройтънови преди убийството и за живота на Тириса след това. Неизбежно щял да узнае за любовните афери на Кройтън. Скоро някой щеше да събере парчетата от мозайката и да се досети, че тя стои зад убийството. И така, Ребека е измислила план да те измъкне от „Капитола“. — Тя се намръщи. — Само едно нещо не знам, Даниел. Как те убеди да убиеш Мортън.

Погледна гневно Ребека, сякаш се възмущаваше от онова, което тази жена е сторила на добрия й приятел Даниел Пел.

— Кажи, Ребека, как го излъга?

Пел изкрещя на съучастничката си:

— Онова, което ми каза — вярно ли е или не? — Но преди тя да проговори, той сграбчи Негъл, който потрепери. — Тази книга! Какво смяташе да напишеш за мен?

— Нищо. Книгата трябваше да е за Тириса, за семейство Кройтън и за момичетата в Семейството. Толкова. Не за теб, а за жертвите ти.

Пел го блъсна на земята.

— Не, не! Искал си да напишеш за моята земя!

— Земя ли?

— Да!

— Каква земя?

— Моята земя, моята планина. Открил си къде е и си щял да напишеш за нея в книгата си!

Накрая Данс разбра. Скъпоценният планински връх на Пел. Ребека го беше убедила, че единственият начин да запази тайната е, като убие Мортън Негъл и унищожи записките му.

— Не знам нищо за това, кълна се — проплака писателят.

Пел се втренчи в лицето му. Личеше си, че му вярва, Данс го прочете в очите му.

— Знаеш ли какво щеше да стане, след като убиеш Негъл и семейството му, а, Даниел? Ребека щеше да те убие. Щеше да каже, че си я отвлякъл от мотела. — Данс се изсмя горчиво. — Ох, Даниел, как те е използвала… Докато Вълшебният свирач е във властта й, властта щеше да е в нейни ръце.

Когато чу тези думи, Пел примигна. Изправи се и се хвърли върху Ребека, събаряйки масичката.

Тя се отдръпна и изведнъж скочи напред. Ожесточено размаха ножа, заби го в ръката му и посегна към пистолета. Той изгърмя и куршумът откърти парченце розова тухла от камината.

В този момент Данс и Ти Джей също скочиха.

Младият полицай изрита Ребека в ребрата и сграбчи Пел за ръката, в която държеше пистолета. Двамата се сбиха за оръжието.

— Обади се в полицията! — изкрещя Данс на Негъл, който трескаво запълзя към телефона.

Тя се втурна към пистолетите на масата, припомняйки си основните правила за стрелба: „Огледай се, прицели се, дръпни спусъка три пъти, брой куршумите, на дванайсет освободи пълнителя, презареди. Огледай се…“

Жената на Негъл закрещя, момиченцето пищеше.

— Катрин — задъхано извика Ти Джей.

Пел се опитваше да насочи пистолета към нея. Стреля.

Тя залегна. Куршумът прелетя над нея.

Ти Джей беше млад и силен, но китките му бяха стегнати с белезници, а Пел черпеше сила от отчаянието и адреналина. Със свободната си ръка заудря младия полицай по врата и главата. Накрая убиецът се измъкна, вдигна пистолета, младият агент отчаяно се изтърколи под една маса, за да се прикрие.

Данс се хвърли напред, но знаеше, че няма да успее да го спаси. Ти Джей можеше да се смята за мъртъв.

Проехтя гърмеж. После пак.

Данс залегна и се огледа назад.

Мортън Негъл бе взел единия от пистолетите им и стреляше срещу Пел. Явно без опит в стрелбата, дърпаше рязко спусъка и не улучваше. Въпреки това не се отказваше.

— Копеле!

Пел приклекна, вдигна ръце в напразен опит да се прикрие, подвоуми се за момент, после стреля в корема на Ребека, изрита вратата и избяга навън.

Данс взе пистолета от Негъл, издърпа Ти Джей и пъхна оръжието в стегнатите му с белезници ръце.

В момента, в който се показаха на вратата, един куршум се заби в касата, поръсвайки ги с трески. Те отскочиха назад, приклекнаха. Данс успя да извади ключовете на белезниците от якето си и да се освободи. Ти Джей направи същото.

Предпазливо огледаха пустата улица. След няколко секунди чуха свирене на гуми от потегляща кола.

Данс извика на Негъл:

— Погрижи се за Ребека! Трябва ни жива.

Изтича при колата си и грабна микрофона от таблото. Той се изплъзна от треперещите й ръце. Тя си пое въздух, овладя треперенето и се обади в монтерейското шерифство.