Спящата кукла

52.

Първото, което Катрин Данс направи в дома на Негъл — докато Ти Джей подаваше сигнал за избягалия затворник — бе да се свърже с полицая, охраняващ родителите и децата й, и да го накара незабавно да ги заведе в управлението на КБР. Не вярваше Пел да си губи времето да изпълнява заплахите си, но не искаше да рискува.

После попита писателя и жена му дали убиецът е споменал накъде смята да бяга или къде е заветната му планина. Негъл бе казал истината пред Пел — нямаше представа къде се намира това място. Съпругата и децата му не знаеха нищо. Ребека беше тежко ранена и в безсъзнание. О’Нийл бе изпратил един от хората си с нея в линейката. Щеше да се обади веднага щом тя бъде в състояние да говори.

Данс се приближи до Келъг и О’Нийл, които стояха наблизо със сведени глави и обсъждаха бъдещите си действия. Каквато и лична неприязън да имаше между детектива и федералния агент, това не личеше от стойката и жестовете им. Двамата ефикасно и бързо организираха блокади и планираха претърсване на района.

Телефонът на О’Нийл иззвъня и той се обади. Намръщи се.

— Аха, да. Обадете се в Уотсънвил… Ще се погрижа. — Затвори и обяви: — Имаме следа. Кражба на кола в Марина. Човек, отговарящ на описанието на Пел — ранен — е откраднал черен нисан „Инфинити“. Въоръжен. — Добави мрачно: — Свидетелят е казал, че чул изстрели и когато погледнал, Пел затварял багажника.

Данс затвори очи и въздъхна. Още една жертва.

— Няма начин повече да остане на Полуострова — отбеляза О’Нийл. — Откраднал е колата в Марина, значи вероятно отива на север. Ще се стреми към Сто и първо шосе. — Детективът се качи в колата си. — Ще организирам команден пункт в Гилрой. И в Уотсънвил, ако тръгне към шосе №1.

След тези думи потегли.

— Да тръгваме и ние натам — предложи Келъг и се обърна към автомобила си.

Данс тръгна след него, но в този момент телефонът й иззвъня. Беше Джеймс Рейнолдс. Тя му разказа какво е станало, после бившият прокурор обясни, че е прегледал цялата документация около убийствата на Кройтънови. Не открил нищо, което да подскаже накъде може да е тръгнал Пел, но попаднал на нещо интересно. Попита дали Данс може да му отдели няколко минути.

— Разбира се — отвърна тя и даде знак на Келъг да почака.

Сгушени една до друга, Сам и Линда гледаха новините за поредния опит за убийство, извършен от Даниел Пел: на писателя, Негъл. Ребека, която обявиха за съучастничка на убиеца, била тежко ранена. Пел пак избягал. Бил откраднал кола и най-вероятно отивал на север, собственикът на автомобила бе поредната жертва.

— О, не! — прошепна Линда.

— Ребека през цялото време е била с него — прошепна Сам, втренчена ужасено в телевизора. — Но кой я е прострелял? Полицията? Даниел?

Линда затвори очи за момент. Сам не знаеше дали пак се молеше или заради умората от преживяното през последните дни. „Всеки да си носи кръста“ — помисли си тя, но не го каза на вярващата си приятелка.

По телевизията отделиха няколко минути за пострадалата жена, Ребека Шефилд — собственичка на „Женска инициатива“ в Сан Диего и една от жените в Семейството преди осем години. Споменаха, че Шефилд е родена в Южна Калифорния. Баща й починал, когато била на шест, и била отгледана от майка си, която не се омъжила повторно.

— Шестгодишна — прошепна Линда.

Сам примигна удивено:

— Излъгала ни е. Нищо от това, което разправяше за баща си, не се е случило. Ох, леле, как се хванахме!

По-възрастната жена поклати глава:

— Това вече ми идва много. Тръгвам си.

— Линда, чакай.

— Не искам да говоря за нищо, Сам. Писна ми.

— Нека да ти кажа само едно нещо.

— Вече достатъчно ми наговори.

— Съмнявам се, че си ме чула.

— Няма да те слушам и сега.

Линда тръгна към стаята си.

Телефонът иззвъня и Сам се стресна. Беше Катрин Данс.

— О, току-що чухме…

Полицайката я прекъсна:

— Чуй ме, Сам. Мисля, че не е тръгнал на север. Мисля, че идва при вас.

— Какво?

— Току-що ми се обади Джеймс Рейнолдс. Прегледал материалите по делото отпреди осем години и намерил къде се споменава името Алисън. Оказва се, че при разпита за убийството на Кройтън Пел го е нападнал. Рейнолдс го разпитвал за онзи случай в Рединг, за убийството на Чарлс Пикъринг, заговорил за Алисън — приятелката на Пел, за която ти спомена. Пел побеснял и го нападнал, или по-скоро само се опитал. Същото се случи и с мен в Салинас — защото бях близо до нещо важно за него. Джеймс мисли, че Пел е убил Пикъринг, защото е знаел за планинския му връх. Ето защо се опитва да намери Алисън. Тя също знае.

— Защо тогава ще напада нас?

— Защото ти е разказал за Алисън. Може би няма да си спомниш за връзката между нея и имота му, може би дори си забравила. Но това място — неговото царство — е толкова важно за него, че е готов да убие всеки, който представлява дори най-малка заплаха. Това означава вас. Двете.

— Линда, ела!

Намръщена, другата жена се показа на вратата.

Данс продължи:

— Току-що се обадих на полицаите, които ви пазят. Те ще ви заведат в управлението на КБР. С агент Келъг идваме към вас. Ще изчакаме в бунгалото, ако Пел се появи.

Сам се обърна към Линда и каза задъхано:

— Катрин мисли, че Даниел идва насам.

— Не!

Завесите бяха спуснати, но двете инстинктивно огледаха прозорците. Сам погледна към стаята на Ребека. Беше ли заключила прозореца, след като установиха, че другата жена се е измъкнала? Да, спомни си, че да. На вратата се почука.

— Дами, аз съм полицай Ларкин.

Сам погледна Линда. За момент останаха като вцепенени. После Линда бавно се приближи до вратата и погледна през шпионката. Кимна и отвори. Полицаят влезе.

— Казаха ми да ви закарам в управлението на КБР. Оставете всичко така и елате с мен.

Другият полицай беше навън и оглеждаше паркинга. Сам каза по телефона:

— Катрин, полицаят дойде. Тръгваме.

Затвори.

Грабна чантичката си.

— Хайде.

Гласът й трепереше.

Полицаят, с ръка на ръкохватката на пистолета, им кимна.

В този момент куршумът го улучи в слепоочието. Той падна. Нов изстрел и колегата му се хвана за гърдите, извика и се свлече. Трети куршум го довърши. Първият полицай запълзя към колата си, но потрепери и се отпусна неподвижно.

— Не, не! — изписка Линда.

Чуха бързи стъпки. Даниел Пел тичаше към бунгалото.

Сам бе като парализирана.

В последния момент се окопити и затръшна вратата, успя да сложи веригата и да се отдръпне, преди нов куршум да пробие дървото. Посегна към телефона.

Пел ритна вратата. Вторият ритник разби ключалката, но веригата задържа вратата. Тя се открехна само на няколко сантиметра.

— В стаята на Ребека! — изкрещя Сам.

Изтича при Линда и я хвана за ръката, но тя стоеше като закована.

Сам предположи, че се е вцепенила от ужас. Лицето на другата жена обаче изобщо не изглеждаше уплашено.

Тя се дръпна от Сам и извика:

— Даниел.

— Какво правиш? — изкрещя Саманта. — Хайде!

Пел отново изрита вратата, но веригата още държеше. Сам завлече Линда на няколко крачки към стаята на Ребека, но тя се съпротивляваше.

— Даниел — повтори. — Изслушай ме, моля те. Не е късно. Още можеш да се предадеш. Ще ти намерим адвокат. Ще се погрижа да си…

Пел стреля.

Просто вдигна пистолета, прицели се през процепа на вратата и я простреля в корема небрежно, сякаш пропъждаше муха. Опита се да стреля пак, но Сам завлече ранената си приятелка в стаята на Ребека. Пел пак изрита вратата. Този път тя се отвори, блъсна се в стената и разби една картина с морски пейзаж.

Сам затвори и заключи вратата на Ребека. Прошепна трескаво:

— Трябва да се махнем! Не можем да чакаме тук.

Пел пробва бравата. Изрита вратата, но тя се отваряше навън и издържа.

Тръпки побиха Сам. Беше сигурна, че Пел ще започне да стреля през вратата и някой случаен куршум ще я улучи. Помогна на Линда да се прехвърли през прозореца, избута я, после и тя прескочи, стъпи на росната, ухаеща земя. Линда стенеше от болка и притискаше корема си.

Сам й помогна да се изправи, стисна с всички сили ръката й и я повлече към гората.

— Той ме простреля — изстена Линда, все още невярваща. — Боли. Слушай… чакай, къде отиваме?

Сам не я слушаше. Единствената й мисъл бе да избягат колкото могат по-далеч от бунгалото. В каква посока, нямаше представа. Знаеше само, че пред тях са само безкрайната гора, стръмните скали и, на края на света, бушуващият сив океан.