Спящата кукла

7.

— Хонда „Сивик“ — обяви Ти Джей, след като разговаря със службата по превозните средства. — Петгодишна. Червена. Записах номера.

Вече знаеха, че Пел е взел личната кола на куриера от „Уърлдуайд Експрес“, която бе изчезнала от фирмения паркинг в Салинас.

— Ще уведомя хората на блокадите — добави агентът.

— Когато се върнат на местата — измърмори Данс.

За изненада и ужас на агентите някакъв местен диспечер наредил блокадите да бъдат вдигнати и всички патрулни коли да преследват камиона. Със свити устни — израз на отвращение — О’Нийл заповяда автомобилите веднага да се върнат по местата си.

Бяха в заседателната зала на етажа на Сандовал. След като се убедиха, че Пел не е наоколо, Данс искаше да се върне в сградата на КБР, но Чарлс Овърби нареди да останат в съда, докато той дойде.

— Явно не иска да пропусне някоя пресконференция — измърмори Ти Джей, при което Данс и О’Нийл се изсмяха мрачно. — Виж ти, за вълка говорим… Идва! Крийте се…

В стаята уверено влезе нов посетител — Чарлс Овърби, петдесет и пет годишен полицай с дългогодишен стаж. След като поздрави агентите и О’Нийл, той се обърна към Данс:

— Не е ли бил в камиона?

— Не. Бил е младеж от местните банди. Пел е оставил камиона с включен двигател. Знаел е, че някой ще го открадне и това ще отвлече вниманието ни. Взел е личния автомобил на куриера.

— А самият куриер?

— Няма го.

— Ох!

Чарлс Овърби бе с кестенява коса и хубав тен, едър, но в добра форма от редовна игра на тенис и голф. Наскоро беше назначен за началник на местното управление на КБР. Бившият шеф, Стан Фишбърн се бе пенсионирал по болест. Изненадата за подчинените му беше голяма — както от внезапния инфаркт на Фишбърн, така и от новото назначение.

Докато О’Нийл говореше по телефона, Данс запозна Овърби с новините около издирването, включително подробности за колата, с която Пел бягаше сега, и опасението, че съучастникът му може да е наблизо.

— Наистина ли допускаш, че може да е поставил друга бомба?

— Едва ли. Има логика обаче да е наоколо.

О’Нийл затвори телефона и обяви:

— Блокадите са върнати.

— Кой ги е свалил? — поинтересува се Овърби.

— Не се знае.

— Нали не е някой от вас? — тревожно попита началникът.

За момент настъпи неловко мълчание.

— Не, Чарлс — отвърна О’Нийл.

— Кой тогава?

— Не знаем.

— Трябва да се разбере.

Данс и О’Нийл замълчаха. Намекнатите обвинения допълнително нажежиха атмосферата. О’Нийл обеща, че ще изясни въпроса. Данс знаеше, че няма да направи нищо, но с това обещание темата се приключи.

Детективът продължи:

— Никой не е виждал хондата. Но просто е улучил момента. Може да се е измъкнал по Шейсет и осмо или Сто и първо шосе. Не вярвам да е по Шейсет и осмо.

— И аз така мисля — съгласи се Овърби.

По-малкото шосе №68 щеше да отведе Пел в гъсто населения Монтерей. Шосе №101 бе голяма артерия и се свързваше с главните магистрали на щата.

— Ще поставят нов пропускателен пункт в Гилрой. Също и на петдесетина километра на юг.

О’Нийл отбеляза с пеперуди съответните места.

— Проверявате ли пътниците на автогарите и летището? — поинтересува се Овърби.

— Да — отвърна Данс.

— Предупредихте ли полицията в Сан Хосе и Окланд?

— Да. Също в Санта Крус, Сан Бенито, Мерсед, Санта Клара, Станислас и Сан Матео.

Това са околните окръзи.

Овърби си записа нещо.

— Добре. — Вдигна очи от бележника си и добави: — А, току-що говорих с Ейми.

— Грейб ли?

— Да.

Ейми Грейб беше началник на ФБР в Сан Франциско. Данс добре познаваше тази енергична и умна жена. Западният централен район на КБР достигаше на север до района на Сан Франциско, затова двете си бяха сътрудничили на няколко пъти. Покойният съпруг на Данс, който бе работил в местното представителство на ФБР, също се познаваше с Грейб. Овърби добави:

— Ако не хванем скоро Пел, искам да вземете още един специалист.

— Какъв?

— Един човек от Бюрото, който има опит в такива ситуации.

Това беше бягство на затворник. Какъв специалист можеше да им трябва? Спомни си Томи Лий Джонс в „Беглецът“. О’Нийл също полюбопитства:

— Специалист в преговорите с престъпници ли?

— Не, специалист по сектите — отвърна началникът. — Има голям опит с хора като Пел.

Данс сви рамене:

— Не съм убедена, че е необходимо.

Неведнъж бе работила в смесени екипи. Нямаше нищо против да си поделят случая с федералните или с друга служба, но включването на нови участници винаги губеше време. Освен това не виждаше разлика между бягство на сектантски водач и преследване на убиец или крадец.

Овърби обаче вече бе взел решение:

— Той е блестящ специалист, направо разгадава мозъка им. Мисленето на сектантите много се различава от психологията на обикновения престъпник.

„Гледай ти!“ — саркастично си помисли Данс. Началникът й подаде листче, на което бяха записани име и телефонен номер.

— Сега е в Чикаго, завършва някакво разследване, но може да дойде довечера или утре сутринта.

— Сигурен ли си, Чарлс?

— При преследването на Пел всяка помощ е добре дошла. Сигурен съм. А какво по-добро от някой голям спец от Вашингтон? Повече опит, повече хора.

„Повече възможности за прехвърляне на вината“ — мрачно си помисли Данс. Вече знаеше какво е станало. Грейб е предложила услугите на ФБР за залавянето на Пел и Овърби е приел, без да се замисля. Така, ако пострадат още невинни или беглецът остане на свобода, на кръстосания разпит пред журналистите щяха да седят двама души, не само той. Данс се опита да запази спокойствие:

— Добре. Да се надяваме, че ще го заловим, преди да се наложи да безпокоим още хора.

— О, има и още нещо. Ейми се поинтересува как е избягал и й казах, че това няма нищо общо с твоя разпит.

— Моя… какво?

— Няма проблем. Уверих я, че не си направила нищо, с което да улесниш бягството му.

Лицето й пламна. Тази реакция нямаше как да се спре — в кариерата си беше станала свидетел на безброй случаи, когато внезапен приток на кръв на лицето издава чувство за вина или на срам.

Също и гняв.

Ейми Грейб вероятно изобщо не е знаела, че Данс е разпитвала Пел, камо ли да подозира, че може да е улеснила бягството му. След като Овърби й е намекнал обаче, вече със сигурност допускаше тази възможност. Слухът сигурно се беше разпространил вече в централата на Бюрото в Сан Франциско. Можеше дори да стигне до главното управление на КБР в Сакраменто.

— Той избяга от ареста, не от стаята за разпити — процеди през зъби тя.

— Имах предвид, че може би си изпуснала някаква информация, която е подпомогнала бягството му.

О’Нийл настръхна. Той смяташе за свой морален дълг да защитава онези, които нямат толкова опит в кариерата, колкото него, но знаеше, че Катрин Данс умее да отстоява правата си. Затова запази мълчание.

Тя беше бясна, че Овърби изобщо е говорил за това в Грейб.

Сега разбираше защо шефът й иска КБР да ръководи издирването — ако друга служба поеме случая, това би било признание, че Пел се е измъкнал заради тях.

Имаше и още:

— Така, по отношение на охраната… сигурен съм, че е била на ниво. Специални мерки за сигурност. Казах на Ейми, че си направила всичко необходимо.

Понеже това не беше въпрос, Данс остана загледана в шефа си, без да потвърди или да отрече.

Той навярно усети, че е прекалил, затова извърна очи.

— Сигурен съм, че всичко се прави, както трябва.

Отново мълчание.

— Добре, трябва да тръгвам за пресконференцията. На топа на устата. — Овърби се намръщи. — Ако има новини, веднага ме информирай. Ще съм зает само за десетина минути.

След тези думи излезе.

Ти Джей изгледа Данс и изрече с изразен южняшки акцент:

— Мамка му, ти си забравила да заключиш обора, след като разпитва кравите. Така е станало. А ние се чудим кой е виновен.

О’Нийл се подсмихна.

— Да не подхващаме тази тема — измърмори Данс.

Отиде при прозореца и се загледа към евакуираните от сградата на съда, които сега искаха или трябваше да се върнат вътре и се тълпяха пред входа.

— Съучастникът му ме тревожи. Къде е, какво планира?

— Кой би помогнал на човек като Пел да се измъкне от затвора? — добави Ти Джей.

Данс си спомни реакцията на Пел, когато засегнаха темата за леля му в Бейкърсфийлд.

— Мисля, че съучастникът му, който и да е той, е взел чука от къщата на леля му, фамилното й име е Пел. Намерете я. — Хрумна й още нещо. — О, и твоят приятел от ФБР в Чико…

— Да?

— Дискретен е, нали?

— Умее да мълчи като гроб. Това смята ли се за дискретно?

— Може ли да провери този човек?

Данс му подаде листчето с името и телефона на специалиста по сектите на Бюрото.

— Много ще му хареса. Казва, че интригите в Бюрото са по-интересни от бариото1.

Ти Джей си записа името.

О’Нийл вдигна телефона си и проведе кратък разговор. След като затвори, обясни:

— Това беше директорката на „Капитола“. Хрумна ми, че не е зле да поговорим с главния надзирател на крилото, където е лежал Пел. Ще донесе и вещите от килията му.

— Хубаво.

— Освен това един затворник твърди, че има информация за Пел. Ще го разпитат и пак ще ни се обадят.

Телефонът на Данс иззвъня. Сигналът бе като жабешко крякане.

О’Нийл вдигна вежди:

— Уес и Маги пак са се потрудили.

Това беше друга шега на децата й, като пъхането на животни в чантичката й. Те тайно променяха сигнала на телефона й (стига да не изключат звука, всякакви звуци бяха разрешени, освен мелодии от момчешки състави).

Тя се обади:

— Ало.

— Аз съм, агент Данс.

Имаше силен страничен шум и това „аз съм“ звучеше доста неопределено, но от обръщението тя се досети, че е Каранео.

— Какво има?

— Няма следи от друга бомба или от съучастника му. Охраната пита дали могат да пуснат служителите обратно в сградата. Пожарникарите разрешиха.

Данс и О’Нийл обсъдиха въпроса. Решиха да изчакат още малко.

— Ти Джей, излез и помогни при търсенето. Не искам съучастникът да се навърта наоколо.

Спомни си думите на баща си, след като за малко не беше загинал в морето на Северна Австралия: „Акулата, която не виждаш, е по-страшна от онази, която е пред очите ти.“