Спящата кукла

60.

Данс и Ти Джей бяха в кабинета на Чарлс Овърби. Началникът на КБР в Монтерей седеше зад бюрото си, гледаше една снимка на сина си, хванал голяма сьомга, и кимаше разсеяно. А може би гледаше часовника. Беше осем и трийсет вечерта. Вече втора поредна вечер главният агент оставаше до късно на работа. Истински рекорд.

— Гледах целия разпит. Добре се справи. Безспорно. Но той е доста хитър. На практика не призна нищо.

— Той е обигран лъжец с антисоциално поведение, Чарлс. Няма да признае. Исках само да проверя как ще се защитава и ще отрича. Унищожил ли е компютърни файлове, за които си е мислел, че ще го разобличат за подозрителното самоубийство в Лос Анджелес? Използвал ли е боеприпаси без разрешение? Пистолетът му случайно стрелял към мен… Съдебните заседатели ще му се изсмеят. Присъдата му е сигурна. Този разпит бе катастрофален за защитата му.

— Сериозно? Изглеждаше доста спокоен.

— Да, така е, и ще играе добре на подсъдимата скамейка, ако се стигне до съд. Но от тактическа гледна точка случаят му е безнадежден.

— Преследвал е въоръжен убиец. А ти твърдиш, че го е застрелял, защото дъщеря му се е самоубила заради някаква секта. Не е много убедително.

— Не се притеснявай за мотива… Ако някой убие жена си, за съдебните заседатели няма значение дали го е направил, защото му е сервирала препечено месо, или е искал да вземе парите от застраховката й. Убийството си е убийство. Случаят ще стане по-сериозен, когато свържем Келъг с другите убийства.

Данс му разказа за другите случаи: подозрителните обстоятелства около ареста в Чикаго предишната седмица, други два във Форт Уърт и Ню Йорк. Двете самоубийства. Един особено смущаващ случай във Флорида, където Келъг помагал на шерифството в окръг Дейд при разследване на отвличане. Заподозреният, латиноамериканец, организирал комуна в къщата си в покрайнините на Маями. Сред последователите му определено имало много верни хора, някои от тях — доста фанатизирани. Келъг го застрелял, след което заявил, че латиноамериканецът посегнал към оръжието си, но то така и не било намерено при претърсването. По-късно станало ясно, че комуната раздавала безплатна храна на бедни, организирала курсове за изучаване на Библията и събирала помощи за квартална занималия за деца на самотни родители. Обвиненията за отвличане били фалшиви, скалъпени от бившата съпруга на заподозрения.

Местната преса още поставяла въпроси за обстоятелствата около смъртта му.

— Звучи интересно, но не съм убеден, че ще го приемат в съда — измърмори Овърби. — Какви са веществените доказателства от плажа?

Данс съжали, че Майкъл О’Нийл го няма да й помогне с техническите подробности. (Защо не й се обаждаше?)

— Намерили са куршума, който Келъг е изстрелял по Катрин — каза Ти Джей. — Безспорно е, че е изстрелян от неговия пистолет.

Овърби изръмжа:

— Стрелба по невнимание… Успокой се, Катрин, някой трябва да защитава и другата страна.

— Гилзите от пистолета на Пел са намерени по-близо до мястото, където е стоял Келъг. Вероятно е стрелял с оръжието на Пел, за да го представи като самозащита. А, и по белезниците е намерен пясък. Това доказва, че Келъг…

— Предполага — поправи го Овърби.

— Предполага, че Келъг е обезоръжил Пел, изкарал го е на открито, хвърлил му е белезниците и когато той е посегнал, го е застрелял.

— Слушай, Чарлс — намеси се Данс, — не казвам, че доказателствата са неоспорими, но Сандовал ще спечели делото. Аз мога да свидетелствам, че Пел не е бил въоръжен, когато Келъг го е застрелял. Позицията на тялото го доказва.

Овърби впери поглед в друга риболовна снимка върху бюрото си.

— Какъв е мотивът?

Ама той не слушаше ли? Вероятно не.

— Ами, дъщеря му. Убива хора, които са свързани…

Шефът я погледна съсредоточено, изпитателно.

— Не, не мотивът на Келъг да убие Пел. Нашият мотив. Защо да раздухваме случая?

Аха, ясно. Значи нейният мотив. Дали си отмъщаваше на Келъг за лъжите?

— Рано или късно ще възникнат въпроси. Трябва да сме подготвени.

Днес шефът й бе подготвен.

Тя също.

— Защото Уинстън Келъг уби човек в район под наша юрисдикция.

Телефонът на Овърби иззвъня. Той постоя втренчен в него и на третото позвъняване вдигна.

Ти Джей прошепна:

— Това е добър мотив. По-добър отколкото ако не се беше представил добре в ресторанта.

Началникът затвори и пак се втренчи в снимката със сьомгата.

— Имаме посещение. — Подръпна вратовръзката си, за да я оправи. — От ФБР.

— Чарлс, Катрин…

Ейми Грейб взе чашата кафе, която секретарката на Овърби й предложи, и седна. Кимна и на Ти Джей.

Данс седна на обикновен стол до симпатичната, но сериозна началничка на Федералното бюро за разследване в Сан Франциско. Предпочете това място пред по-удобния, но по-нисък диван срещу гостенката — когато седнеш по-ниско от някого, това те поставя в по-слаба позиция. Катрин разказа на Грейб последните подробности около Келъг и „Нимю“.

Федералната агентка знаеше някои неща, но не всичко. Слушаше намръщено и неподвижно — за разлика от нервния Овърби. Бе поставила дясната си ръка върху левия ръкав на стилното си тъмночервено сако.

Данс изложи аргументите си:

— Той е действащ федерален агент, който убива хора, Ейми. Излъга ни. Поиска специална акция, когато нямаше нужда. Така рискува живота на десетина души.

Овърби удряше с молива си като с палка на барабан, Ти Джей също изглеждаше смутен.

Изпод безупречно оформените си вежди Грейб огледа всички в стаята. След малко каза:

— Положението е много сложно. Разбирам. Но каквото и да се е случило, от началството вече ми се обадиха. Искат да го уволнят.

— Началството от Девета улица ли?

Тя кимна:

— И от по-високо. Келъг е звезда. Има много успешни арести. Спасил е стотици хора от тези секти. Ако това ще те успокои, говорих с шефовете. Обещаха да проучат нещата. Ще проверят всички факти, дали е използвал непозволена сила.

— Истински герой — вметна Ти Джей, но бързо млъкна под строгия поглед на шефа си.

— Да „проучат нещата“? — Данс не можеше да повярва. — Говорим за хора, убити при съмнителни обстоятелства, за нагласени самоубийства, Ейми. Стига! Това е вендета. Повече от ясно е. Бога ми, дори Пел не търсеше отмъщение. Пък и кой знае какво още е извършил Келъг.

— Катрин — предупредително се намеси Овърби.

— Фактите са, че той е федерален агент, разследващ особено опасни и хитри престъпници — изтъкна Грейб. — Понякога оказват съпротива и някой може да бъде убит. Често се случва.

— Пел не е оказал съпротива. Мога да свидетелствам — като експерт. Това е чисто убийство.

Овърби барабанеше с молива по безупречно чистата си попивателна за мастило. Този човек бе кълбо от нерви.

— Келъг е арестувал… арестувал е много опасни лица. Наложило се е да застреля няколко.

— Чудесно, Ейми, така можем да си говорим с часове. Моята цел е само една: да дам на прокурора един случай на убийство, независимо дали на хората във Вашингтон им изнася или не.

— Това се казва сътрудничество между институциите — измърмори Ти Джей.

Трак, трак, трак… моливът на Овърби не спираше. Той се покашля.

— Освен това доказателствата не са толкова неоспорими — изтъкна Грейб.

Явно бе прочела подробностите в колата — или в хеликоптера — на идване към Полуострова.

— Не е задължително да са изрядни. Сандовал ще издейства присъда.

Грейб остави чашата си. Обърна спокойното си лице към Овърби и го погледна в очите:

— Чарлс, началството помоли да не се задълбочавате.

Данс нямаше да позволи да потулят нещата. Е, добре де, един от мотивите й наистина бе, че човекът, който я покани на среща, който спечели частичка от сърцето й, я беше предал.

„После… Как ти звучи?“

Овърби отново заразглежда снимките върху бюрото си.

— Случаят е сложен… — измънка. — Знаете ли какво е казал Оливър Уендъл Холмс? Че сложните случаи водят до лошо правосъдие. Или че трудните случаи водят до лошо правосъдие. Не помня точно.

Какво означаваше това? Грейб продължи с по-мек тон:

— Катрин, Даниел Пел беше опасен убиец. Отне живота на много полицаи и цивилни, на невинни хора. Ти се справи отлично с трудното положение. Спряхте един наистина лош човек. И Келъг помогна. Всички печелим от това.

— Напълно съм съгласен. — Овърби остави средството си за писане… и барабанене. — Знаеш ли за какво ми напомня това, Ейми? За Джак Руби, когато застреля убиеца на Кенеди. Спомняш ли си? Никой не протестираше, когато Руби уби Осуалд.

Данс стисна зъби. Потърка палеца в показалеца си. Шефът й отново смяташе да я предаде — точно както когато бе „уверил“ Грейб, че тя няма вина за бягството на Пел. Като отказваше да даде случая на прокуратурата, той не само си спестяваше неприятности — това го правеше съучастник в убийство. Катрин се облегна назад и леко отпусна рамене. Зърна намръщената физиономия на Ти Джей.

— Точно така — съгласи се Грейб. — Значи…

Овърби обаче вдигна ръка:

— Но знаеш ли кое е най-интересното в онзи случай?

— Кой случай? — не разбра федералната агентка.

— В случая „Руби“. Тексаската полиция го арестува за убийство. И знаеш ли какво? Джак Руби отиде в затвора. — Овърби сви рамене. — Съжалявам, но трябва да ти откажа, Ейми. Ще предам Келъг на монтерейската окръжна прокуратура. Ще препоръчам да му се предявят обвинения за убийство. А, и за нападение срещу полицай. Все пак Келъг е стрелял по Катрин, нали?

Сърцето на Данс прескочи. Правилно ли чу? Ти Джей я погледна и вдигна вежди. Шефът им продължи:

— Можем да добавим недобросъвестно възползване от силите на реда и заблуждаване на разследващ орган. Какво ще кажеш, Катрин?

Това не й беше хрумнало.

— Чудесно.

Грейб потърка бузата си с един от късите си, лакирани в тъмночервено нокти.

— Мислиш ли, че идеята наистина е добра, Чарлс?

— О, да. Убеден съм.