Дъщеря назаем

24

Мобилният на Том звънеше, когато той излезе от срещата в ранния следобед. Не беше протекла особено плодотворно. Проследиха всички възможни нишки, които бяха открили, за да разберат кое е мъртвото момиче, а все още не бяха постигнали никакъв напредък. ДНК анализът на Ейми Дейвидсън беше дал отрицателни резултати; което и да беше момичето, със сигурност не беше Ейми. Тя все още беше в неизвестност, затова Том поиска увеличение на броя участници в екипа си. Все някой трябваше да познава това дете. Нима беше възможно никой да не забележи липсата на толкова малко момиче?

Той вдигна телефона.

— Том Дъглас.

— Том, Лио е. Надявам се, че не те безпокоя, но исках да поговорим за онази сметка на Джак. Тази сутрин прегледах списъка и съм почти сигурна, че доста от имената там присъстват и в списъка с клиенти, който разглеждах онази вечер. Искаш ли да се отбия у вас, за да ги сравним?

Том замълча. Вече бе направил връзката и сам, но все още не беше готов да го сподели с Лио — ако изобщо щеше да бъде готов някога. Другото, което бе съобразил, беше, че датите на паричните преводи в швейцарската банка неизменно предхождаха датите на договорите на съответните клиенти.

— Не се занимавай — отвърна той. — И не си губи времето. Ще ги прегледам, щом се прибера.

— Имаше ли някакъв успех с банката? — попита тя.

— Да. Ще ми се обадят по-късно. Предупредиха ме, че ако сметката действително е на Джак, мога да получа достъп до средствата в нея единствено ако съм изрично посочен като наследник в завещанието му. Не че ги искам, но поне могат да идат за някоя благотворителна кауза. От банката ще направят справка какви са указанията.

— Още един въпрос и те оставям. Онова момиче, което се появи неочаквано… името й е Наташа Джоузеф. Нали така?

— Да, така е. Защо?

— И баща й е Дейвид Джоузеф, собственик на „Джоузеф и син“ в Манчестър?

— Същият. „Син“ се отнася за Дейвид, но мисля, че баща му е починал преди няколко години. Защо питаш?

— Изглежда е бил сред клиентите на Джак и фигурира и в двата списъка. Първоначален депозит от десет хиляди лири в швейцарската сметка. Спомних си името му от другия списък, с клиентите, покрай историята с дъщеря му.

Том понечи да отговори, но телефонът завибрира.

— Извинявай, но това трябва да почака. Някой ми звъни, а номерът е чуждестранен, така че по-добре да вдигна. Ще се видим довечера.

Той затвори на Лио и погледна телефона. Номерът не му беше познат.

— Том Дъглас — рече.

Отсреща се разнесе шепот, толкова тих, че Том едва чуваше.

— Моля те, не говори. Нямам много време, а и не знам с колко кредит разполагам в този телефон. Обажда се Ема. Ема на Джак. Знам, че мина доста време, Том… само че се нуждая от помощта ти.

— Добре, Том, запознат си с процедурата. Нищо на компютри без защита, никакви разговори по отворени телефонни линии. Избери си екип под прикритие и ме извести. Преди да задвижиш нещата обаче, разкажи ми набързо откъде познаваш Ема Джоузеф, както и в какви взаимоотношения сте.

Том си беше отдъхнал, че завари Филипа Станли в кабинета й, след като приключи разговора с Ема. Указанието „без полиция“ значеше, че задачата трябва да бъде поверена на специализиран екип; за своя радост Том можеше да включи Беки, но се нуждаеше от подкрепата на комисарката, за да събере правилните хора.

Той се наведе напред в стола, отпуснал ръце на бедрата си, все още замаян от изненадата да чуе Ема след толкова време и от разкритието, че тя е мащеха на Наташа Джоузеф. А трябваше да се досети. Тъкмо си беше мислил за нея предишната вечер, докато разказваше на Лио за Джак.

— Нито съм се виждал с Ема, нито съм говорил с нея от години. Беше годеница на брат ми Джак, бяха чудесна двойка. Не знам какво се случи. Всичко изглеждаше наред, след което Джак изведнъж я заряза, отказвайки да ми обясни причините. Тя избяга при баща си в Австралия.

— А после Джак загина, нали така?

— Да — корабокрушира с моторница в Адриатическо море. Опитах да се свържа с Ема — главно за да й дам част от парите на Джак, тъй като според мен й принадлежаха по право, но тя категорично отказа. Не се чухме повече. Не съм се виждал с Дейвид Джоузеф — случаят с Наташа Джоузеф е на Беки, затова нямах представа, че същата Ема му е съпруга.

— Е, в известен смисъл новината е добра. Въпреки че навремето сте се познавали, изглежда в момента не сте близки. Ако ме увериш искрено, че наистина е така и че тя ти вярва — това е ключово, може да останеш начело на разследването.

Том се почеса зад ухото и се зачуди как да избегне отговора.

— Ема не се свърза с мен в качеството ми на полицай. Обади ми се, защото предполага, че ще поискат пари. Интересуваше се дали бих платил откупа — бих го направил на драго сърце. Само че откуп не е поискан, а когато й обясних, че като полицай съм длъжен да докладвам за ситуацията, тя направо избухна. Успокоих я, но все още има сериозни задръжки относно намесата на полицията, така че трябва да действаме внимателно. Не е казала на мъжа си, че се е свързала с мен. Поне не още.

Идеалният вариант за Том би бил да отведе цялото семейство на сигурно място — да ги премести от дома им. Независимо какво бяха казали на семейство Джоузеф, преговорите за откуп имаха далеч по-големи шансове за успех под надзора на полицията.

Той обаче беше убеден, че в случая похитителите не търсят просто пари. Около Манчестър живееха хора с далеч по-крупно състояние от това на Дейвид Джоузеф… защо се бяха спрели на него?

— Какво става според теб, Том? Какво ти подсказва прословутият ти нюх?

Филипа се поусмихна при този въпрос. Том осъзнаваше, че тя предпочита уликите пред инстинкта; въпреки това комисар Станли отлично знаеше, че щом се намеси предчувствието на Том, често се стига до някакви странични находки… макар тя никога да не би признала, че са прибягнали до „нюх“.

Той сподели, че се съмнява да става дума за отвличане с цел откуп, а тя кимна в съгласие.

— Може и да се заблуждавам — поде той, — затова не обелих и дума за това пред Ема, но случаят притежава всички характеристики на класическо отвличане с цел изнудване, а нюхът ми подсказва, че предстои да накарат Дейвид Джоузеф да извърши престъпление в интерес на извършителите. Наташа трябва да остане да надзирава, пък и ако се появим, за да я разпитаме, а нея я няма, планът им — какъвто и да е той — ще се разпадне.

Филипа се облегна и скръсти ръце, сякаш всичко изведнъж се бе наредило.

— Това обяснява указанията на Наташа да не се обаждат в полицията. Сигурно доста са се ядосали. Похитителите й обаче явно са я обучили добре. От малкото, което е успяла да ти разкаже госпожа Джоузеф, звучи, сякаш е студена като лед. Как ще останем във връзка с Ема?

Том бе решил да включи Джил Тенънт, специалиста, на когото имаше най-голямо доверие. Никой не би заподозрял и за миг, че той е полицай. Изглеждаше така, сякаш малко по-силен повей на вятъра може да го събори на земята, а и ако се облечеше според собствения си вкус, вероятно щеше да сложи розови маратонки с поларче в същия цвят.

— Джил ще намери начин да сложи още кредит в телефона на Ема чрез телекомуникационната компания в Австралия. Освен това искам да посети дома на Джоузеф, за да провери за подслушвателни устройства. Моля се да няма такива в банята. Явно Ема е гледала доста филми, защото беше отнесла телефона в банята на спалнята, беше пуснала водата да тече и говореше от душкабината, тоест съм относително сигурен, че не са я подслушали.

— Казваш, че съпругът й не знае, че се е свързала с теб?

Том поклати глава и си припомни думите й.

— Вече е преживял ужаса да отвлекат детето му веднъж, така че според мен ще е готов на всичко, което поискат, за да избегне риска нещо да се случи с Оли.

Филипа повдигна вежда.

— Ема Джоузеф ще се справи ли?

— Налага се. Ако иска да върнем сина й, няма голям избор.