Дъщеря назаем

66

Гай даде знак на Том с пистолета да мине първи. През пролуките на вратата вляво от антрето струеше светлина. Том я отвори.

В обърнатия към буйния огън удобен фотьойл седеше млада жена със спящо бебе в прегръдките си. Оли…

Тя извърна леко глава и профилът й се очерта срещу Том. Гай го следваше, насочил пистолет в главата му. Появата му я накара да се сепне.

— Гай… — възкликна тя, очевидно преглъщайки страха си. — Не те очаквах.

— Явно — отвърна Гай. — Защо шибаното бебе е у теб, Мел?

В гласа му прозвучаха изненада и гняв. Мел отново обърна лице към огъня, за да скрие очи от приятеля си. Том успя да разпознае паниката в тях. Без да поглежда Гай, тя заговори с предизвикателен тон, който звучеше неубедително предвид разтреперания й глас.

— Джули ми каза, че нямало да върнете детето. Беше пияна, затова го взех. Няма да го оставя на Фин. Не и на този мръсен главорез.

— Излизала си от къщата?! — изуми се Гай.

— Беше тъмно. Никой не ме видя. Само Джули, а тя знае как действа мъжът й.

Том нямаше представа за какво говорят, но запази мълчание.

— Ама че тъпа кучка си, Мел.

Нехайният тон на Гай някак звучеше по-заплашително и от най-силния вик.

— Мислех, че си си научила урока преди шест години. Това е Том, братът на Джак. Ченге е. Само че ти знаеш всичко това, нали? Кога ще пристигнат подкрепленията, Том?

Том повдигна рамене. Нямаше намерение да издава нищо, макар че ситуацията все още можеше да поеме в ужасяваща посока.

— Няма значение, моите хора ще ме предупредят при приближаването им. Защо си се свързала с Том, Мел?

Гай беше взел на мушка Мел, която все още притискаше Оли към гърдите си; тя обаче гледаше не в него, а във вратата отзад. Том проследи погледа й и за миг притвори очи ужасено.

— Остави я на мира, Гай! Аз казах на Том как да я открие.

Гласът накара Гай да се завърти. Той на мига насочи пистолета към мъжа на прага.

— Здравей, мило братче — рече Джак и се усмихна тъжно на Том.

— Джак Дъглас — прошепна Гай с присвити като цепки очи, после му даде знак с пистолета да застане до Том. Джак обаче не помръдна. — Ама че изненада. Върнал си се, за да се видиш с Мел, така ли? Явно си й длъжник.

Гай се озъби срещу любовницата си.

— Мел не е виновна за нищо — рече Джак. — Измамих и нея.

— Глупости, Джак! След като прецака оня шибан обир, никога нямаше да ни се измъкнеш без помощта на Мел. Тя обаче си плати скъпо, нали така, бебчо?

Том обърна очи към Мел, която се бе вторачила в огъня. Имаше желание да изтръгне Оли от ръцете й и да се спусне към вратата, но му беше ясно, че няма да успее. Не и докато Гай размахваше пистолета.

— Вече не излиза от къщата. Знаеше ли това, Джак? — продължи Гай. — Така е от деня, в който ти помогна да избягаш. Покажи на Джак какво ти направи той.

Тонът на Гай звучеше все така приятелски. Мел не обърна глава.

— Мога да те принудя, Мел, знаеш го. Покажи му.

Мел бавно обърна глава и разкри лявата половина от лицето си. От долния край на лявото й око до брадичката се спускаше крив белег, кафеникав на цвят, който опъваше клепача й надолу и разкриваше розовата му влажна вътрешност.

— Копеле мръсно — каза Джак.

— Фин я удари само един-два пъти. После я заши сам.

Нямаше нужда Том да пита — досещаше се, че шевовете са направени без упойка. За миг си представи болката на Мел, докато иглата пробива плътта й. Вярно, тя имаше известна вина, но подобна жестокост беше дивашка.

— Ще се разправям с Мел по-късно. Сега да ви видим вас.

Тонът на Гай се промени.

— На колене, и двамата.

— Защо не се измъкнеш, докато имаш шансове, Гай? — попита Джак, без да помръдва.

Вместо отговор онзи повдигна пистолета и го насочи към Том. За негов ужас Джак пристъпи пред него и закрачи към Гай, докато лицето му не се озова пред неговото.

Гай се усмихна и опря дулото в главата му.

— Не помниш ли, че вече съм мъртъв? — рече Джак, без да отлепя очи от Гай. — Не можеш да убиеш мъртвец, Гай.

Изстрелът разкъса притихналия утринен въздух и първите будни птици запърхаха между голите клони твърде уплашени, за да подхванат мелодичния си сутрешен хор. В сърцето на Ема се заби тънко острие.

Тя изскочи от храсталаците, в които се бе скрила, щом Том влезе в къщата, и се втурна по алеята. Мислеше само за едно: за Оли.

Краката й запулсираха, пронизани от неочакваната болка при опита на мускулите й да преборят схващането. Не успяха. Ема отпусна глава и изпищя мъчително, но не спря да тича, накуцвайки. Въпреки че единият й прасец се стегна в каменна буца, тя влачеше крак след себе си и така стигна до черната входна врата на самотната плевня. Отвори я и си заповяда да продължи напред, към притихналата стая вляво — единствената, в която светеше.

Притиснала с ръка болезненото присвиване отляво на тялото си, тя влетя през прага.

Внезапно сякаш цялото помещение потъна в мрак и единствената ярка светлина заструи от Оли, който се бе разплакал, явно събуден от изстрела. Тя почти не забеляза двамата мъже, проснати на пода в локва кръв. Очите й виждаха единствено детенцето й, както и жената, която го държеше здраво в едната си ръка. В другата треперливо стискаше пистолет и го размахваше из стаята.

— Не наранявай сина ми — изкрещя Ема. — Застреляй мен, но не наранявай детето ми, моля те!

Тя впи очи в жената и се сепна стреснато. Бедната! Какво ли се беше случило с лицето й? Тя обаче държеше Оли, а в момента само това имаше значение.

— Дай ми оръжието, Мелиса.

Том. Слава богу!

Без да възразява, Мелиса насочи пистолета надолу и го подаде на Том. Щом и другата й ръка се освободи, тя прегърна силно Оли за последен път, след което се изправи, за да го подаде на Ема.

— Прекрасен е, Ема. Наистина съжалявам за всичко.

После отново седна, сякаш краката й се бяха подкосили, със замаяно изражение на лицето.

Ема обаче не я чуваше. Щом чу гласа на майка си, Оли спря да плаче. Тя го притисна плътно до себе си, толкова плътно, че той измрънка едно тихичко, недоволно „ей“. Това я накара да избухне в смях и плач едновременно. Тя го вдигна пред себе си, за да огледа нежната му кожа, пухкавите бузки и меката косичка. Оли протегна ръка към мократа й от сълзите кожа и я погали с пръстчета.

— Мамамама — каза тихичко и на лицето му разцъфна широка усмивка.

Тя отново го прегърна и се обърна към Том. Той беше хванал едно от телата на пода и се опитваше да го обърне по гръб. Под тялото, покрит в кръв, лежеше Джак. От чорлавата му коса не бе останало нищо, брадясалото лице беше избръснато и той изглеждаше напълно различен, но в същото време и съвсем същият.

Дъхът на Ема заседна в гърлото й — тя осъзна, че е пожертвал живота си за Оли. Том обаче се пресегна и Джак отвори очи: първо погледна него, после — Ема и Оли; спря очи на нея, за да се увери, че е добре. След това пое протегнатата ръка на брат си и Том го изправи на крака.

— Боже, Гай не изглеждаше чак толкова тежък — промърмори Джак.

— Никога, никога повече не върши подобна глупост, Джак. Ако не беше Мел, сега щеше да си мъртъв. Какво се опитваше да постигнеш, мамка му?

— Не забравяй, Том, както казах на Гай, аз вече съм мъртъв. Той щеше да убие и двама ни. И с мен насмалко да успее, като се стовари отгоре ми. Ако беше стрелял по мен обаче, щеше да ти осигури секунда-две, за да го обезвредиш.

Том издиша и поклати глава.

— После, Джак. Трябва да се погрижим за Оли. Мелиса, Джули казала, че му е дала приспивателно. Направи ли нещо по въпроса?

Ема врътна глава и заби очи в Мелиса със сковано от напрежение тяло. Мелиса беше в унес, вперила очи в мъртвото тяло на Гай, с бегла усмивка на устните; заговори, без да вдига глава:

— Всичко е наред. Беше му го дала точно преди да отида у тях. Сигурно е плачел от жажда — не се беше сетила да му даде да пие. Устичката му беше пресъхнала и хапчето бе залепнало под езика му. Извадих го и избърсах остатъците с кърпичка. После му дадох доста вода. Поспа, но вече е добре.

Мел все още се взираше в тялото на Гай, сякаш в транс.

— Благодаря…

Ема не успя да продума нищо повече.

— Все пак смятам, че е добре да го види лекар — заяви Том. — Ще изведа Ема навън и ще я поверя на полицая. Той ще ги наглежда до идването на линейката.

Сирените се чуваха недалеч, а над главите им се носеше монотонното бучене на хеликоптер.

Том се обърна към Джак и Мелиса.

— Не искам да ви оставям, но в момента Оли е от първостепенна важност. Връщам се след две минути. Изчакайте тук — и двамата.

Ема пое към вратата, стиснала Оли здраво в прегръдките си. Очите й обаче бяха върху Джак, пронизваха го в опит да прочетат мислите му и същевременно да му разкрият нейните собствени, както и чувствата, които таеше в сърцето си.

— Джак… — промълви тя тихо.

Очите му омекнаха и той поклати едва забележимо глава, после вдигна брадичка, сякаш й казваше да върви. Тя знаеше, че трябва да го направи — заради Оли — но имаше да му каже толкова много.

Том затвори вратата след нея, а тя си каза с абсолютна убеденост, че току-що е загубила Джак за трети път; този път тъгата й беше най-непоносима.