Дъщеря назаем

64

Том се мъчеше да прогони от ума си образа на Джак — с обръсната глава и с козя брадичка — но не се получаваше. Единствено положението на тялото му и типичното потъркване по главата, докато говореше по телефона, го бяха издали; Том спокойно можеше да се размине с него на улицата, без да го разпознае. От дългата проскубана опашка нямаше и помен, брадясалото му лице беше променено. Единствено пронизващите светлосини очи можеха да го издадат.

Джак им беше осигурил един час, за да намерят Оли и да спасят Ема, така че трябваше да се възползват от всяка секунда. Той потърси Беки по радиостанцията.

— В момента изнасяме Джули от къщата — докладва тя задъхано. — Опитвам се да я накарам да ходи сама, за да се съвземе. Трябва да се изнесем, преди Макгинес да стигне дотук. Струва ми се обаче, че имаме напредък. Взе да мърмори нещо.

Като фон се чу пъшкане. И отново гласът на Беки:

— Хайде, Джули. Къде е хубавото детенце, за което се грижеше?

Том чу завален говор, след което Беки възкликна.

— Би ли повторила, Джули? — рече тя отсечено и настоятелно. — Мамка му, мамка му, мамка му.

Том замълча.

— Том, твърди, че е дала на Оли хапче, защото не спирал да плаче. Хапчетата са темазепам. Попитах я колко му е дала, но тя просто клати глава. Чакай, пак каза нещо.

Настъпи пауза. Околните звуци издаваха, че се намират пред къщата. Явно се опитваха да извлекат или да изнесат Джули, преди минутите до появата на съпруга й да изтекат.

— Казва, че Мел взела бебето. Попитахме я коя е Мел и къде го е отвела, но не получихме отговор. В момента повръща, а и непрекъснато се унася. Доколкото си спомням, в списъка, който ни дадоха от „Титан“, нямаше жена на име Мел. Нямам представа за кого става дума. Ще я натоварим в един от микробусите и се омитаме оттук. Полицаите от мобилния екип заемат позиция по тъмните ъгли. Наредиха ми да чакам в колата на безопасно разстояние до завръщането на Макгинес и спасяването на Ема.

— Ясно, Беки. Стой там. Ние ще разучим коя е Мел оттук. Ще те държим в течение. Щом приключите там, искам да отидеш в дома на семейство Джоузеф. Нещо е станало с Наташа. Не знам какво, но трябва да намерим бедното момиче. Никой не знае къде е, но не бива да допускаме смъртта на още едно дете.

Беки простена, но Том нямаше време за повече разяснения: Пол Грийн отново вдигна телефона и се чу името „Блейк“. Явно договаряха мястото, на което щяха да предадат парите. Том му даде знак, че иска да говори с Джак, затова Пол му подаде телефона, щом приключи.

— Джак… действително ли ще предадеш парите, за да купиш златото?

— Не и ако не е абсолютно неизбежно. Не мога да поема риска Гай да ме разпознае. Разбере ли, че съм жив, няма да миряса — дори от затвора. Смята ме за мъртъв; трябва да остане убеден в това.

— А разполагаш ли с тези пари?

— Имах тайна сметка, която опразних преди няколко месеца. Тоест да, разполагам.

Това не беше за вярване.

— Значи ти си опразнил сметката?! Онази в Швейцария? Реших, че са я открили те.

— Аха… значи си намерил картата памет. Надявах се това да не се случи.

Подобно на пробитата ключалка в трезора, щифтчетата взеха да се нареждат по местата си в главата на Том. Усещаше, че скоро ще е в състояние да завърти ключа и да разбере всичко. Беше съвсем близо.

— Остави това за момента. Искам да помислиш внимателно, Джак. Кажи ми, чувал ли си името „Мел“ досега?

От отсрещната страна се чу рязко поемане на въздух.

— Не намесвай Мел, Том. Тя не носи вина за нищо.

Тонът на Джак беше груб, отбранителен.

— Коя е тя? Не ми губи времето, Джак… Оли е при нея.

— Боже господи! — пророни Джак. — За чий шибан дявол го е взела?

— Коя е Мел? Казвай веднага, по дяволите! Джули е дала на Оли приспивателно, за да спре да плаче.

— Нещата стават все по-зле. Джули открай време си е тъпа; ти обаче знаеш коя е Мел. Срещал си се с нея два пъти и хич не я хареса. Мел… не си ли спомняш? Мелиса.

— Да ме вземат дяволите… любовницата ти? Жената, заради която заряза Ема, е част от бандата? Нямам думи, Джак!

Том се зачуди познава ли изобщо този човек.

— Май наистина още не си проумял… Така ли е, мило братче? Няма значение. Ще издиря Мел. Веднага ми изпрати човек с лаптоп и с мобилен безжичен интернет. Грийн знае къде съм. Колкото по-бързо ми го осигуриш, толкова по-скоро ще открия Оли.

Без повече обяснения Джак затвори.

Беше отнело само пет минути да осигурят на Джак лаптоп, а няколко минути по-късно Том получи съобщение на мобилния си. Адресът на Мелиса беше изпратен на личния му имейл. Джак явно не беше загубил форма.

Той придърпа отворения лаптоп към себе си. Пощенската му кутия беше задръстена с обичайните досадни съобщения, но той кликна върху това с име БЛЕЙК. Вътре го очакваше адресът, придружен от съобщение.

Мел е любовница на Гай — открай време — затова внимавайте. Не е опасна, за разлика от главорезите на Гай, които може да са наоколо. Най-добре е да заведете там Ема — Мел надали ще предаде бебето на човек, когото не познава, а предполагам, че знае коя е Ема.

Мел е била свидетел на доста от ужасяващите постъпки на Гай, но не би допуснала той да убие бебе. Според мен именно затова е взела Оли. Това обаче е само предположение. Сигурно има някакъв план, тъй като Гай ще я убие, щом разбере. Успех, мило братче.

Том се обърна към началника на мобилния екип. Той се взираше в монитора с къщата на Макгинес в Солфорд — абсолютно притихнала, в очакване, съвсем пуста. Полицаите обаче бяха там, наблюдаваха, скрити в сенките, в очакване на мига, в който щяха да заловят Макгинес. Том разпозна колата на Беки, паркирана в дъното на улицата, извън обсега на куршумите.

В минутата, в която Ема се качи в колата на Макгинес, екипът в оперативния щаб прие, че планираното завръщане на Оли изобщо няма да се случи. От бандата не се опитаха да прикрият самоличността на Фин. Дори бяха използвали името му, а сега — според екипа, следващ рейнджроувъра — той я водеше към дома си. Том беше наясно, че съдбата на Ема е решена далеч преди появата й на гробището.

В рейнджроувъра Ема усети, че я обзема клаустрофобия. Застоялият въздух сякаш беше пропит с мириса на страха й. Тя нямаше представа къде се намират, но я интересуваше единствено Оли — искаше да си го върне, да го стисне в прегръдките си.

Фин й проговори само веднъж, докато пътуваха.

— Шефът каза, че си била момичето на Джак Дъглас.

Той се изхили мръснишки.

— Каквото повикало, такова се обадило, а? Жалко, че умря.

Тя повдигна вежди. Фин се ухили на изражението й и се приведе към нея. Лъхна я дъх на застоял тютюнев дим.

— Изпуснах шанса да го пречукам лично — каза, с лице на няколко сантиметра от нейното.

Тя се извърна отвратено, а той отново се изсмя. Какво искаше да каже? Откъде познаваше Джак? В момента обаче Ема не можеше да се разсейва с Джак. Отиваше да вземе Оли. Вълнението й нарасна и дишането й стана плитко и учестено. Оставаше още малко.

Следвайки указанията на Фин, напуснаха магистралата и завиха по широка улица. Къщите бяха доста навътре от пътя.

— Завий вляво тук, после по третата алея вдясно. Да видим дали Джули е опазила бебето. Моли се да не се е натряскала и да е изпуснала малкия досадник на главата му.

Той се разкиска, но Ема вече не го слушаше.

„Джули“? Това беше името на жената, при която беше Оли според Том. Той обаче й съобщи, че не го бяха открили. Как щеше да постъпи Фин, като се прибере и открие, че Оли го няма? Ема можеше само да гадае, но вълнението й, че ще си върне Оли, се пръсна на малки парченца.

Всички нейни усилия, всичко, което бе извършила, беше напразно. Идеше й да завие, да закрещи от мъка в нощта. Дали да не го предупреди? Можеше да му каже, че полицията вече е проверила Джули и е установила, че Оли не е при нея.

Внезапно от нищото я озари прозрението как ще приключи всичко. Беше чула името на Фин. Всеки момент щеше да стигне до дома му. А шефът му беше казал да „остави за по-късно“.

Той нямаше намерение да я пусне.

Как можа да прояви такава глупост? Това наказание, задето беше намесила полицията, ли беше?

Вече беше твърде късно да обмисля нови варианти, затова тя завъртя волана, вкара колата в тясната алея и угаси двигателя. Трябваше да го спечели на своя страна, да го убеди, че вече не работи с полицията, да го накара някак да й повярва.

— Фин… — поде тя.

— Млъквай и слизай от колата.

Той заби дулото на пистолета в бедрото й, сякаш да я подсети за него, след което го пъхна в джоба си. Преди Ема да възрази, Фин отвори своята врата и изкара крака навън.

Тя осъзнаваше ясно, че трябва да му каже нещо, преди да влезе в къщата. Усещаше, че навън е в по-голяма безопасност. Дръпна дръжката, за да отвори вратата, готова да се спусне след него по алеята.

— Фин… — извика. — Трябва да ти кажа нещо.

Единствената й надежда беше да го убеди да й върне Оли в замяна на обещанието да не съдейства на полицията.

Той се обърна към нея и посегна към джоба на якето си.

Внезапно нощната тишина се пръсна на парчета. Отвсякъде загърмяха трясъци. Иззад живия плет изскочиха два черни силуета, силните им ръце я сграбчиха и я притиснаха в земята.

Всичко приключи за секунди. Докато вдигнат Ема обратно на крака, четирима мъже бяха обградили Макгинес, а ръцете му вече бяха закопчани зад гърба.

Той впи черните си очи в нейните. Тя преглътна сухо — мастиленият мрак на погледа му издаваше какво й се бе разминало.

Ема се извърна и забеляза Беки Робинсън, която тичаше по улицата към нея.

— Добре ли си, Ема? — попита полицайката и обгърна внимателно кръста й с ръка.

Краката на Ема омекнаха. Вече нямаше сили да се справи със случилото се и за един ужасяващ миг реши, че не може повече. Усети, че Беки я притисна по-силно.

— Слушай, Ема… Том смята, че знае къде е Оли. Трябва да тръгнеш с този полицай.

Тя посочи един мъж на средна възраст, когото Ема дори не бе забелязала.

— Том ще те чака там. Аз имам друга задача. Сигурна ли си, че ще се справиш?

След първото изречение на Беки слухът на Ема сякаш беше отказал. Тя кимна отнесено, обсебена от една-единствена мисъл:

Оли.

Заповяда на краката си да я послушат, изправи гръб и пое дълбоко въздух.

Идвам, бебчо.

Том излетя от оперативния щаб. Трябваше да стигне до дома на Мелиса, точно на границата на правомощията му. Имаше повече път от Ема, но в този час на денонощието можеше да поеме риска да мине през центъра на града.

Не им оставаше много време. Джак им беше осигурил цял час, но почти половината вече беше изтекъл.