Дъщеря назаем

60

В дома на Макгинес цареше задушаваща жега. Беки избърса лице с омачканата хартиена кърпичка. Възможно ли беше да са се заблудили толкова? Проникването в имота премина точно по план. Изчакаха командването да прецени кога е точният момент, за да влязат. А сега не разполагаха с нищо. Проклета работа.

Джули Макгинес лежеше по гръб в средата на леглото, напълно облечена. Беше в безсъзнание. На нощната масичка имаше пластмасово шишенце от темазепам и синя еднолитрова бутилка джин „Бомбай сапфир“. В отчаянието си Беки изплю една ругатня в радиостанцията:

— По дяволите. Взела е приспивателни. Нямам представа колко — шишенцето е наполовина празно, но освен тях е пила и джин. Не ми прилича на опит за самоубийство — в бутилката има още доста алкохол. Ако трябва да предполагам, пищящото за майка си дете не й е понесло добре. Трябва да извикаме лекар и да опитаме да я свестим.

От оперативния щаб се съгласиха и поеха организацията.

Беки огледа проснатото в леглото тяло. Какво ли е да си съпруга на главорез като Фин Макгинес? Разбира се, самата Джули също не беше ангел. Въртеше своята част от бизнеса от друга къща; в него очевидно бяха въвлечени и момичета едва на тринайсет години. Дали е била такава още преди да се събере с Макгинес, зачуди се Беки. Или това беше резултат от съжителството й с човек като него?

Жената на леглото имаше коса до раменете с плътночерен цвят, който надали беше естествен; кожата й беше обагрена в оранжевеещия цвят на изкуствен тен. В съня ъгълчетата на устата й се бяха извили кисело надолу, а тежкият, тъмен очен грим се бе размазал и се бе просмукал по бръчките в краищата на очите. Беки си каза, че когато се погрижи за външния си вид, Джули Макгинес навярно е доста впечатляваща — имаше фино тяло и големи гърди. Всичко обаче беше фалшиво. Излъчването й беше някак потискащо — сякаш това тяло на леглото беше истинската, тъжна личност зад лъскавия разкош, донесен й от живота, който бе избрала.

— Имате ли минутка, госпожо? Не е лошо да видите нещо.

Гласът от прага накара Беки да се обърне. Младият полицай изглеждаше тромав: нахлузил бронежилетка, преметнал през рамо полуавтоматична пушка със спуснат предпазител. Той сочеше помещението в другия край на площадката. Беки го последва в обширна баня с ъглова вана с джакузи и с огромна душкабина. На пода в средата имаше пластмасова постелка за преобуване и пакет пелени със снимка на бебе отпред. Полицаят вдигна една от пелените и я подаде на Беки.

— Не знам разбирате ли от пелени, госпожо, ама ние вкъщи си имаме новородено — ще се събере два пъти в тази пелена.

Беки кимна и отиде до кошчето за боклук. Вътре имаше няколко използвани пелени. Оли беше живял тук.

Къде беше сега обаче, по дяволите?