Дъщеря назаем

38

Що за излишна загуба на време… Каквото и да искаха от „Титан“, Том беше убеден, че намирането на малкия Оли Джоузеф е по-важно. Филипа би трябвало да го знае. Макар и ядосан обаче, той нямаше избор — трябваше да се подчини на заповедта й. Въпреки че никога не бе мечтал да се издигне над ранга главен инспектор — и без това вече му се налагаше да прекарва затворен в кабинета повече време, отколкото му се нравеше — понякога мечтаеше да има властта да каже „не“, когато му наредят да направи нещо.

Той почука отсечено на вратата на Филипа и отвори, преди да чуе обичайното „Моля“ — също повод за раздразнение. Началничката му понякога звучеше като кралицата. Вярно, работоспособна беше, но Том бе убеден, че когато получи следващото неизбежно повишение, толкова ще се възгордее, че истинската Филипа ще стане неоткриваема.

Кабинетът беше отражение на характера й — или поне на онази част от него, която тя искаше да изложи на показ. Помещението беше безлично, с произволно подбрани снимки по стената, които не издаваха нищо за човека, който ги беше избирал. Всъщност най-вероятно ги бяха избрали декораторите. На бюрото цареше съвършен порядък, а трите телени поставки за документи не преливаха по цялото бюро, за разлика от тези на Том. С други думи, безлично, но целесъобразно.

Филипа беше в обичайния си тъмен костюм и ослепително бяла блуза; всеки кичур от правата й кестенява коса беше на мястото си в прическата — точно под ушите — която сякаш никога не израстваше повече или не беше подстригвана по-късо. С лице към Филипа и с гръб към вратата седеше мъж в сако на тънки райета. При влизането на Том той се обърна и се изправи.

Том изпревари Филипа с представянето и протегна ръка.

— Том Дъглас — каза и отбеляза наум топлата, суха ръка на финия мъж пред себе си.

— Пол Грийн — отвърна онзи, посочи стола до себе си и седна.

Том последва примера му и се обърна към Филипа.

— С какво мога да ви бъда полезен?

— Том, господин Грийн би искал да обсъдите дали случайно не наблюдавате една от целите на „Титан“, мъж на име… — Филипа провери в тефтерчето си — Рори Слейтър.

Преди той да отговори, Грийн се обърна към него.

— Нека обясня, Том… нали няма проблем да те наричам „Том“? — Той продължи, без да чака потвърждение: — Държим Слейтър под око от доста време. Знам, че се интересувате от него като човека, който вероятно е гледал Наташа Джоузеф, но той е част от нещо далеч по-голямо. Вече няколко години ръководим операция по залавянето на тартора на тази организирана престъпна група. Със сигурност знаем кой е главният човек, но се оказа трудно да го заловим — пази ръцете си чисти и оставя всичко на подчинените си. Слейтър е на дъното на групата, но ни помага да напреднем.

Грийн извади някакви снимки от куфарчето си и ги нареди на бюрото.

— Направени са тази сутрин. Изпратили сте човек в къщата на Слейтър, а на улицата е паркиран микробус за наблюдение. Трябва да се изтеглите, Том. Тази операция е твърде мащабна, за да бъде провалена от разследването около момиче, което вече се е върнало вкъщи.

Филипа се намеси:

— Двамата нямахме време да обсъдим интереса ви към Слейтър, Том. Доколкото разбирам, той е изплувал на радара ви току-що?

— Точно така, в малките часове тази нощ. — Том се обърна към Грийн. — Само че вече не става дума само за изчезналото момиче. Слейтър е замесен в отвличането на бебе, господин Грийн.

Том знаеше отлично, че детският живот има предимство пред почти всичко, включително и пред организираната престъпност.

— Мамка му — измърмори Грийн.

За момент в кабинета се възцари мълчание.

— Наблюдаваме конкретно тази група от доста време — поде Грийн. — Научихме, че Слейтър е част от нея, имаме улики и срещу човек по-нагоре по веригата — Финбар — или „Фин“ Макгинес. Бияч и пълен социопат.

Той се наведе към бюрото и отпи от чашата с вода, после продължи:

— Макгинес излезе от затвора преди около осем години — бил шофьор при въоръжен грабеж — но в общи линии, изглежда, не се замесва в нищо. Жена му държи камионетка за бургери в Солфорд, която е страшно популярна. Знаем, че Слейтър получава дрогата за продажба от камионетката за бургери на Макгинес, но искаме да проследим канала за доставки от там нагоре. Фин Макгинес е изключително потаен, но всява ужас у всички. Въздържахме се от действия относно камионетката, преди да сме в състояние да стигнем до тартора — човека, който ръководи парада. Смятаме, че вече сме близо.

Том сподели онова, което знаеше за Слейтър, както и за участието му в отвличането на Оли Джоузеф.

— Нищо от казаното дотук не ме изненадва, Том. Дейността на бандата е изключително добре организирана, но се възползват и от удобни случаи — продължи Грийн. — Имат „предприемачески“ нюх. Търгуват с дрога, оръжие, жени — с всичко, което може да бъде продадено на улицата. А ако се натъкнат на удобен случай — на нещо по-необичайно, ще се възползват.

— И според вас в момента се случва точно това, така ли? — попита Филипа.

— Сигурни сме, че е така, макар да не знаем какво точно. Имаме ЧИП. Работи за тях, но в момента може да разкрие само малка част от картината. Скоро ще сподели повече. От няколко дни е в готовност.

Личното мнение на Том за термина ЧИП, тоест „човешки източник под прикритие“, беше, че е абсурден. Той предпочиташе далеч повече думата „информатор“ или дори „доносник“, но между четирите стени на Филипа политическата коректност имаше пълната власт.

— Дали има връзка между отвличането и въпросната операция? — поинтересува се Филипа.

— Не е изключено — отвърна Том.

Той сподели с Пол Грийн повече подробности около отвличането на малкия Оли, както и мнението, че мотивът надали са парите.

— Отвличане с цел изнудване — рече Грийн. — Звучи точно в стила на тази сган.

— Според нашата информация онова, което ще поискат от Дейвид Джоузеф, ще се случи днес. После бебето ще бъде върнато живо и здраво, надяваме се. Предвид разписанието, което ви е спуснал вашият ЧИП, има вероятност двете да са свързани. Какво друго знаем?

На вратата се почука. Филипа излая: „Чакай“, но вратата се отвори и Беки надзърна вътре.

— Много извинявайте, госпожо — каза тя леко притеснено, — но се нуждаем от Том. Преди десет минути от транспортната полиция са арестували момчето, на което Наташа се усмихна във влака; прибрали са за разпит и Рори Слейтър, защото бил на гарата, за да го посрещне.

От гърдите на Пол Грийн се откъсна стон. Том му съчувстваше. Имаше риск години разследване да заминат в канала. Разбира се, информацията за отвличането не беше споделена с транспортната полиция, тоест те все още смятаха, че целта е да установят кой е похитителят на Наташа.

— Уведомиха ме веднага — каза Беки, — затова ги предупредих в никакъв случай да не споменават Наташа Джоузеф. Да се надяваме, че ще ме послушат, иначе ще загазим.