Дъщеря назаем

32

Минаваше два часът сутринта, когато Том отключи входа на едуардианската къща близнак и пое тихо нагоре. Отвори вратата на спалнята и завари Лио в леглото — както се беше надявал; тя имаше навика да придърпва завивката до подмишниците си, оставяйки ръцете отгоре, а краката й се подаваха от едната страна.

Том предпочете да се изкъпе в общата баня, а не в тази до спалнята, за да не я безпокои. Извади ключовете и телефоните си от джобовете и ги пусна тихо на скрина. Мисълта да се съблече, да пропълзи в леглото и нежно да пробуди Лио от кроткия й сън го изкушаваше, но искаше да си вземе горещ душ, за да отмие част от мръсотията, която денят бе натрупал отгоре му. А и след близо двайсет часа в едни и същи дрехи душът беше необходимост, а не само желание.

В последните няколко часа почти не му бе останало време да мисли за друго, освен за малкия Оливър Джоузеф. Всички мисли за Джак, напиращи да избият на повърхността, биваха твърдо избутвани в недрата на съзнанието му. А трябваше да обмисли и положението с банката. Какви нередности би могло да има около сметката на Джак? Том така или иначе възнамеряваше да дари парите за някоя благотворителна кауза, така че навярно ставаше дума просто за някакви документи, но все пак там можеше да открие още някой отговор. Вече беше изпратил нотариално заверени копия на паспорта си по куриер до банката, за да удостовери, че е онзи, за когото се представя, а в близките дни щеше да потърси възможност и да им позвъни.

С буден ум, но изтощено тяло, Том спря душа, подсуши се и прекоси гол площадката до спалнята. Дръпна завивките и се мушна в леглото. Имаше нужда от сън, но повече се нуждаеше от Лио; освен това се досещаше, че тя ще му се зарадва, ако я събуди. Компанията й щеше да прогони мислите за изчезналото дете и за мъртвото момиче — поне за известно време — и да му помогне да отпусне напрегнатото си тяло.

Лио беше прекрасна в съня си. Беше обърнала лице към него, протегнала едната си ръка над главата. Той се наведе и я целуна нежно по устните, а ръката му се плъзна под завивките и погали топлата й, съблазнителна кожа.

Без да отваря очи, тя спусна ръка, обви я около него, придърпа го към себе си и се претърколи настрани, като обви крак около бедрото му.

— Здравей — измърка, прокара леко пръсти по гърба му и спря на хълбока му.

В ума му не остана нищо друго освен нея. Той я разсъни бавно, като й даде време да се завърне от мястото, на което я бяха отвели сънищата. Отметна внимателно косата от лицето й и отново я целуна, после зарови лице в шията й и се спря на ключицата. Тя обожаваше да я докосва там и простена тихичко в ухото му.

Постепенно стонът смени тона си. Той усети, че раменете й се вдървиха, и долови звука от вибриращия върху скрина мобилен телефон.

— По дяволите — изруга. — Съжалявам, Лио, трябва да вдигна.

Погледът й го изгаряше, докато стигна до скрина. Чу отегчената й въздишка.

— Върни се в леглото, Том. Не ме оставяй точно сега.

Той не можеше да избира. Телефонът обаче не беше звъннал. Беше получил съобщение.

Таша е живяла с човек на име Рори. Кара голям мотор, не „Харли“. Нарича я Шели. Оли не е у него. Със сигурност ще действат утре, тоест вече днес. Наташа го пита за мъртвото момиче, пита дали е Изи. Не знам друго. Ема.

Том се обърна към Лио, вдигнал длани пред себе си в знак на безизходица.

— Кой е? — попита тя.

Той поклати глава.

— Съжалявам, не мога да ти кажа. Трябва да тръгвам.

Тя се смръщи за не повече от секунда-две.

— Тръгвай — каза, — преди да скоча от леглото и да те докопам.

— Съжалявам — повтори Том, взе си някакви дрехи и се насочи към вратата.

— И престани с тези извинения — изпрати го Лио.

Той затвори тихо вратата и вдигна телефона.

— Беки? Извинявай, че по това време. В моя кабинет след половин час, моля. Събери и останалите от екипа, ако можеш. Трябва да действаме бързо.