Дъщеря назаем

67

Том с неохота напусна местопрестъплението, но трябваше първо да се погрижи за Оли, а имаше нужда и от време да помисли. Той обгърна раменете на Ема с ръка и я поведе към входната врата, като по пътя взе радиостанцията и телефоните си. В средата на алеята се беше превил задъхан полицай.

— Извинете, сър — рече той. — Каза, че трябвало да отиде до тоалетната, така че нямаше как да я придружа. Къде ли не я търсих.

Том стрелна Ема с очи, но всъщност не можеше да я вини. Поведе я бързо към портата, като се оглеждаше тревожно за обещаната линейка.

— Държа се забележително, Ема — каза, докато претърсваше пътя с очи. — Добре ли си?

— Вече да. Какво стана?

— Джак се направи на герой, проклетото му копеле. Гай бе опрял пистолета в главата му, но Мелиса имаше скрито оръжие отстрани на фотьойла. Застреля Гай. Той се стовари върху Джак и за миг реших, че и двамата са стреляли едновременно. И че Джак също е мъртъв.

Чувството беше изключително странно. Братът, когото вече беше приел за мъртъв, да умре отново. Нима бе възможно да изпита подобна болка два пъти за един и същи човек?

— Мелиса изобщо не е била любовница на Джак, нали? — попита Ема.

— Мисля, че не. Винаги е била с Гай и е живяла с Джак като куче пазач, за да е сигурна, че ще изпълнява все по-дръзките заповеди на Гай. Предполагам, че се е сприятелила с него и му е помогнала да избяга.

Том се взря в лицето на Ема и се зачуди дали тази информация ще постави нещата в по-добра, или в по-лоша светлина. Ема се взираше в Оли едва ли не с удивление. Той се беше сгушил в нея, а тя се опитваше да го обвие още по-плътно с ръце. Том съблече палтото си и ги наметна с него. Мярна задаващата се синя светлина и се изпълни с облекчение.

— Ти знаеше ли за заниманията на Джак, Ем? — попита той. — Не те обвинявам в нищо, просто се чудя как е нагазил толкова дълбоко.

Ема замълча за секунда, сякаш се чудеше какво да каже.

— Знаех за хакерството. В месеците преди да се разделим обаче, нещо като че го тормозеше… но не знаех какво точно. Непрекъснато беше ядосан — на себе си, не на мен. Предполагам, че се е дължало на онова, което го е карал да върши Гай. Той не е лош човек, Том. Като млад е допуснал някои грешки, след което е затънал твърде дълбоко.

Том би дал всичко да не е в това положение в момента. Джак се беше опитал да спаси неговия живот, вероятно бе спасил живота на Оли, а бе заложил и собствения си на карта, за да доведе до ареста на Гай Бентли.

И все пак беше престъпник. А Том беше полицай.

— Е, ще видим какво ще излезе, когато всичко това се уталожи… Джак обаче е извършвал престъпления. Не мога да си затворя очите за това.

Мисълта за престъпленията от миналото го подсети, че Ема все още не знае за случилото се с Дейвид. Той прогони мислите за Джак от ума си.

— Много съжалявам, Ем, но имам лоши новини. След твоето излизане те са проникнали в дома ви и Дейвид е пострадал сериозно. Откарали са го в болница.

Той обърна очи към потресеното лице на Ема.

— Зле ли е? — попита тя.

— Да — отвърна Том.

— О, боже. Бедният Дейвид. Нали не са наранили и Таша?

— При пристигането си екипът ни претърсил къщата, но не я открил никъде. Наистина съжалявам, Ема. Явно са я взели със себе си.

Том очакваше, че след всичко сторено от Наташа Ема ще изпита някакво облекчение, че вече я няма. Един поглед към ужасеното й лице обаче бе достатъчен, за да разбере, че я терзаят съвсем други чувства.

— В беда е, Том. Онези вероятно са се досетили, че е знаела за обаждането ми в полицията. Не ми се мисли какво ще й сторят. Намери я, заради мен. Моля те. Не искам да й се случва нищо.

— Търсим я. Няма да се откажем.

Том даде знак на полицая да поеме Ема и Оли. Линейката сви в алеята.

— Трябва да се връщам вътре. Може ли?

Ема побутна с нос главата на Оли и кимна отнесено, като свали палтото на Том от раменете си. Очевидно бе погълната от желанието да не изпуска момченцето си от ръце и да прогони всички ужасни мисли от ума си.

Той отново се насочи към къщата. Би трябвало да е в еуфория — бяха спасили Оли, Гай Бентли беше мъртъв, Фин Макгинес бе арестуван, а останалата част от бандата скоро щеше да сподели участта му. Двойният арест, който му предстоеше, обаче изобщо не беше по вкуса му.

Том спря на прага на дома на Мелиса и проследи с очи отдалечаващата се линейка. Ясно му беше, че само отлага неизбежното — протакаше, както би казала Лио — но все пак трябваше да се обади на Беки.

— Оли е спасен, Беки.

Отсреща долетя радостен възглас.

— А Гай Бентли е мъртъв… Това са добрите новини. Сега е твой ред. Кажи ми, че сте открили Наташа.

Щастливият тон на Беки премина в тъжната гама:

— Няма и следа от нея, Том. Съжалявам.

Том се замисли какво ли очаква бедното момиче сега, и го връхлетя вълна леден гняв. Не се беше погрижил достатъчно добре за нея.

— Изпрати някого да арестува оня мръсник Рори Слейтър и жена му. Погрижи се да претърсите къщата щателно. Ема спомена някакво помещение под пода на мазето, което наричали Ямата. Ако са спипали Наташа, ще бъде там. Горкото момиче.

— Заемам се — рече Беки лаконично.

Том приключи разговора и реши да се свърже с още един човек.

— Пол… на колко време сте от нас? Трябва да направим два ареста, но на мен не ми дава сърцето да ги изпълня.

— Разбрано. Просто ги задръж при себе си. Въоръженият екип би трябвало да пристигне при теб всеки момент. Аз идвам до десет минути.

Том сподели и новината за Гай и чу радостните възклицания, които екнаха в колата на Пол Грийн. Нощта се бе оказала сполучлива за „Титан“.

С натежало сърце той отвори вратата към хола и прекрачи неподвижното тяло на Гай.

Мел отново се беше вторачила в огъня.

— Мел… Къде е Джак?

— В банята — отвърна тя, без да се обръща. — Мисля, че искаше да отмие кръвта от тялото си.

Том прекоси стаята и се настани в стола срещу нея — жената, която беше спасила живота на Джак.

— Благодаря ти за това, което направи тази вечер. Колкото и да ми е неудобно да го кажа, скоро тук ще пристигнат мои колеги, които ще трябва да те арестуват за убийството на Гай. Аз обаче не мога да проумея защо го направи.

На здравата половина от лицето на Мел се изписа бегла тъжна усмивка.

— Сам видя какво ми стори Гай, задето помогнах на Джак. Какво според теб щеше да ми се случи, ако ви бях предала бебето?

В главата на Том се въртяха само банални фрази, затова той замълча.

— Не бях замислила предварително да го убия; приготвих пистолета за Фин. Не можех да допусна да убие бебе. На него нямаше да му мигне окото, а бях сигурна, че ще дойде да го търси в мига, щом Джули му каже. Затова се подготвих.

— Как разбра, че и аз ще дойда? — попита Том, осъзнавайки, че единствено появата на Гай бе учудила Мел.

— Джак ми се обади, след като ме открил и ви казал къде живея. Пое огромен риск, както се досещаш. Не можеше да бъде сигурен, че няма да кажа на Гай. Обаче добави, че цели единствено да върне детето на Ема. Не знаех кой ще стигне тук първи — ти или Фин. Само че не очаквах Гай.

— Ти спаси бебето, спаси мен, спаси и Джак. Сигурен съм, че в съда ще вземат това под внимание и ще проявят милост.

Мел се разсмя.

— На драго сърце ще вляза в затвора, Том… ако щеш вярвай. В женския затвор ще се чувствам в относителна безопасност. Остана ли на свобода, Фин ще се погрижи да си платя, дори да го вкарат в „Стрейнджуейс“ до живот — което и трябва да направят. Аз обаче не съм невинна.

Том изслуша разказа й за живота й с Гай и за грешките, които беше допуснала. Словоохотливостта й обаче не го заблуди — досещаше се защо приказва толкова. Той се обърна към вратата зад себе си.

— Джак не е в банята, нали, Мел?

Тя обърна съсипаното си лице към него с престорено невинно изражение, което не можеше да заблуди никого.

— За кого говориш, Том? Тук сме само двамата с теб. От самото начало сме само двамата с теб.