Пепел от светове

104.Рлинда Кет

След като избягаха от кликисите, преди Единственото люпило да успее да завърши деленето си, Рлинда искаше да пилотира кораба, тъй като изпитваше остра болка от загубата на „Любопитство“. БиБоб я обожаваше, но обожаваше и новата си „Сляпа вяра“, така че стигнаха до компромисно решение — редуваха се.

Маргарет Коликос искаше да я закарат на Земята, където живееше синът й Антон. По пътя продължаваше да разсъждава какво ли може да се е случило на Ларо.

— Сега, когато всички кликиски кошери са обединени, не знам колко информация е придобило и запомнило Единственото люпило от всички хора, погълнати от дарителите. Или от Дейвлин. — Погледна Рлинда и БиБоб: очевидно се опитваше да ги накара да проумеят важността на думите й. — Кошерното съзнание определено разбира някои неща за човешкото. Ами ако Единственото люпило реши, че иска да контролира и човешката раса? Ако кликисите се развилнеят по всички наши колониални светове?

— О, тази мила дама има несравнимо чувство за хумор — изстена БиБоб.

— Скоро ще стигнем Земята — каза Рлинда, макар че тази мисъл не я изпълваше с оптимизъм. — Всичко ще наред, ще видите.

Но когато пристигнаха, установиха, че Земята е претърпяла най-голямото опустошение в човешката история. Рлинда бе зашеметена от образите на екраните.

— Няма ме само един месец и през това време цялата слънчева система се разпада?

Там, където трябваше да бъде Луната, се носеха само отломки, много от тях все още сияеха от остатъчната топлина. Руини, достатъчни, за да образуват една малка планета, се бяха разпръснали в горещ облак, по-голямата част от който се простираше в предишната си орбитална пътека, макар че многобройни парчета се въртяха в хаотични орбити и се спускаха към дълбокия гравитационен кладенец на Земята.

— Луните и планетите не се разпадат просто така — каза БиБоб. — Нали?

Маргарет поклати глава и каза:

— Дори кликисите нямат толкова огнева мощ.

Рлинда се намръщи, опитваше се да измисли някаква възможна причина. За един дълъг миг погледите и на тримата останаха вперени в страховитата гледка. Накрая БиБоб каза:

— Като гледам, моята заповед за арест ще е последната им грижа. Вероятно можем да кацнем, без да си навлечем неприятности.

Докато се спускаха, слушаха тревожните разговори по различни комуникационни канали. Парчета от Луната се носеха към Земята с голяма бързина. Корабите на ЗВС се опитваха да ги спрат, но силите на Ханзата приличаха на комари, опитващи се да спрат торнадо. Най-различни видове спасителни кораби се стрелкаха през отломките и се стараеха да се организират така, че да им препречат пътя и да ги отклонят.

Една голяма скала — два пъти колкото кораба — бавно мина покрай тях по курс, почти паралелен на техния. „Сляпа вяра“ бе буквално изблъскана от пътя си.

— Адски гадно! — викна БиБоб.

— Дай управлението на мен — каза Рлинда. Той изобщо не възрази.

— Земята не е понасяла толкова тежки удари от периода креда — каза Маргарет. — Всяка от тези отломки може да унищожи живота долу.

— Сигурна ли си, че искаш да кацнеш насред всичко това? — изсумтя БиБоб.

— Антон е някъде там долу — отвърна Маргарет.

Наблюдаваха на екраните как върху планетата се изсипва серия удари, последвани от ярки оранжеви експлозии. По комуникационните канали ехтеше истеричният вой на аларми, молби за помощ, но никой не можеше за толкова кратко време да евакуира население, наброяващо милиарди. А дори и да успееха да избягат, къде щяха да отидат?

Един огромен къс заличи Далас от лицето на Земята.

Друг сложи край на съществуването на Шанхай.

— Това е само началото — каза спокойно Маргарет. — Най-големите отломки ще паднат по-бавно, но вече започват. Най-унищожителните удари ще са тепърва.