Пепел от светове

157.Джес Тамблин

Огнените същества над руините на Миджистра изглеждаха омаломощени, отчаяни, объркани. Докато венталският кораб си пробиваше път сред разпръскващите се огнени кълба, Джес и Ческа видяха през пламъците искрящата битка на земята — магът-император и група илдирийци се сражаваха с обгърнат от огън мъж.

— Руса’х е като нас. — Джес увеличи скоростта. — Трябва да го спрем.

— Не, не е като нас! Фероуите са изгорили душата на човека, който е бил някога — каза Ческа. — Венталите у нас може завинаги да са ни отделили от хората, но вътрешно все още сме тези, които сме били винаги.

Джес поведе кораба-мехур надолу с максимална бързина, като първата тежка дъждовна капка преди началото на порой. Водната сфера докосна земята близо до сражаващите се илдирийци, спука се като балон и венталите, които я съставяха, потекоха по земята. Джес и Ческа се отдръпнаха от пенливата кал в краката си.

Опустошителната топлина бе започнала да омаломощава Джора’х.

— Ти си отрязан от тизма, Руса’х! — изкрещя магът-император. — Няма да позволя на твоите фероуи да се хранят от моите хора.

Повечето огнени същества бяха отлетели и бяха оставили Руса’х сам. Но не и слаб.

Джес и Ческа се приближиха към превъплътения фероуи. Телата им бяха покрити с блестящ слой вода. Руса’х почувства силата им, обърна се и тялото му сякаш се изду. Лицето му показваше борбата, която се водеше вътре в него.

— Това е моята империя!

Като излязъл от контрол горски пожар Руса’х запрати към противниците си горящи ракети, от пръстите му изскочи огън.

Джес пресече пътя на пламъците и ги отклони. Ческа присъедини силата си към неговата. Знаеше, че трябва да угасят тази искра, която разпространяваше опустошителен огън, поглъщаше кораби, градове, планети и хора. Трябваше да овладеят пламъците и да спрат фероуите, преди да изгорят всички светове в Спиралния ръкав.

Руса’х освободи цялата си яростна сила и Джес и Ческа залитнаха. Земята около тях започна да се разтапя.

От порите на Джес като пот излезе пара и се превърна в могъща жива мъгла. Ческа вдигна ръце и към несекващите огнени изстрели на Руса’х се стрелна пара. И Джес, и Ческа почерпиха дълбоко от венталите в телата си и ги противопоставиха на яростната огнена атака. Руса’х ги засипа с още повече огън.

Двамата се запрепъваха с мъка към него, обвиваха го в хладни венталски пари като с дебели въжета. Джес черпеше все по-дълбоко от вътрешния си резервоар венталска сила. Въздухът около него гореше. Почувства, че всеки момент ще рухне. Но не можеше да се предаде.

Иззад своя щит магът-император и свързаните илдирийци също участваха в битката и отнемаха част от мощта на превъплътения фероуи.

Джора’х викна на брат си:

— Върни се при мен, Руса’х! Независимо какво си направил, знам, че в гърдите ти все още бие илдирийско сърце. Ако наистина искаш да спасиш народа ни, спаси го сега! Отблъсни фероуите, преди да са те обсебили напълно.

— Не! — изкрещя Руса’х и от устата му изригна пламък.

Блестящата мъгла стана толкова гъста, че Джес почти не виждаше с какво се сражава. Заслепяващи оранжеви и жълти пламъци атакуваха венталите, но той и Ческа продължаваха да се приближават, макар и с мъка, към превъплътения фероуи. Водните същества в телата им се уморяваха, губеха енергията си.

Руса’х залитна назад.

Джес отказа да отстъпи, макар да чувстваше как венталите в тялото му се изтощават все повече, как изстискват енергията си докрай. Почувства се празен, сякаш всяка молекула влага бе изцедена от порите му. Застави се да си припомни нападението на фероуите срещу Харибда и девствените й морета, пълни с новородени вентали. Споменът за това унищожение щеше да живее до края на дните му — пресушените океани, почернелите скали. Не можеше да забрави и как фероуите бяха нападнали Голген, как се бяха опитали да унищожат небесните мини… как бяха подпалили Терок, за да погълнат световните дървета… как бяха убили бащата на Ческа и бяха запратили чичо му на Йон 12…

Тези мисли го подтикнаха да излъчи още сила. Венталите в клетките му се напрегнаха и се хвърлиха срещу пламтящия мъж.

Руса’х залитна, стъпи в калната локва от венталския кораб — и капанът щракна. От земята избликна жива вода и обви краката му. Руса’х се замята, пръскаше огън във всички посоки.

Джес и Ческа се хвърлиха върху него, обгърнаха го в димящи одеяла от мъгла. Джес изстиска и последната капка енергия от вътрешния си резервоар, последната венталска сила, която преди толкова време го бе спасила от хидрогите, за един-единствен последен удар. Ческа направи същото.

Пламъците най-после отстъпиха. Угаснал отвътре, превъплътеният фероуи се строполи на земята.

Омаломощени, Джес и Ческа паднаха на колене.

Нира остави фиданката си на земята, втурна се към тях и преди Джес да успее да я предупреди да стои настрана, го прегърна. Джес потръпна, докато му помагаше да се изправи, а после я погледна изумен. Беше жива и здрава.

— Не разбирам. Допирът до мен би трябвало да те убие!

Ческа се взираше в ръцете си. После дълбоко си пое дъх.

— О, Джес! Няма ги. Венталите вече не са в нас!

Джес също погледна ръцете си. Изглеждаха точно така, както някога. Почти бе забравил усещането да е нормален.

— Сигурно сме ги изгорили от системата си. Използвали сме ги до краен предел. — Той се засмя. — Отново сме обикновени хора. И оживяхме!

В гърдите му се надигна радост, примесена с тъга и възхищение към водните същества, които бяха пожертвали себе си.

— Победихме фероуите — тихо каза Ческа. — Само това е важно. Това искаха венталите.

Над тях последните огнени кълба се носеха безцелно във въздуха, преди да бъдат погълнати и отнесени от няколко дървесни мехура, които ги повлякоха към най-близките слънца.

Джес се усмихна. Изпълни го безкрайно облекчение.

Когато горещата мъгла около тях се разсея, видяха предишния превъплътен фероуи на колене, изцяло разгромен. Системата му бе прочистена от огнените същества.

Разтърсван от ридания, Руса’х вдигна поглед към мага-император.