Пепел от светове

127.Заместник-председателят Елдред Каин

Веднага щом корабът на председателя напусна космическия док в Дворцовия квартал, заместник-председателят Каин пристъпи към действие. Имаше да направи прекалено много неща за твърде кратко време.

Би предпочел Сарейн да е до него заедно с капитан Маккамон и цяла тълпа крещящи демонстранти, до един претендиращи, че са от Меча на свободата. Но в известен смисъл самостоятелните действия му осигуряваха по-голяма свобода сега, когато председателя го нямаше. Каин можеше да се залови за работа, без да се бои за безопасността на други хора. Така щеше да действа по-ефективно.

Адмирал Диенте беше мъртъв, загинал при опита си да направи всичко по силите си, за да изпълни нереалистичните очаквания на председателя. Каин не виждаше причина съпругата и децата му все още да се намират под домашен арест — разбира се, с изключение на това, че Ханзата не би искала да ги пусне на свобода, защото можеха да се разприказват. Все още затворени в своеобразната си килия, те дори не бяха разбрали за смъртта на адмирала; според Базил така щяха да са по-кротки. След като научеха за смъртта на Диенте обаче жена му и децата му щяха да имат да казват много неща, Каин бе сигурен в това.

Мина покрай стражите в комплекса с апартаментите без проблеми.

— Заповедта за задържането им е отменена — каза той и показа на стражите официално изглеждащ документ на Ханзата. При цялата бъркотия, която цареше на Земята, от известно време никой не се бе замислял за заложниците. Стражите свиха рамене.

Каин отвори вратата на апартамента и когато видя изненаданите измъчени лица на съпругата, дъщерите и сина, осъзна, че не е най-подходящият човек, който да им съобщи съкрушителната новина. Никога не бе умеел да изразява топлота и състрадание.

Четиримата го гледаха.

— Да ни изведете оттук ли сте дошли? — попита съпругата и Каин се укори, че не си бе направил труда да научи името й. — Някакви новини ли имате?

Той каза онова, заради което бе дошъл:

— С прискърбие ви съобщавам, че адмирал Естебан Диенте загина при изпълнение на мисия при кликисите. Това… се случи преди няколко седмици, но председателят реши да скрие тази информация от вас.

Съпругата избухна в плач, сякаш откакто бе видяла Каин, очакваше да чуе точно това. Младото момиче и дванадесетгодишното момче ахнаха и се развикаха невярващо; по-малката дъщеря не разбра какво става.

Каин се поколеба, после продължи:

— През цялото време ви държаха тук под фалшив предлог. Председателят Венцеслас ви взе за заложници, за да принуди адмирал Диенте да изпълнява заповедите му. Използва ви, за да гарантира верността на съпруга ви към Ханзата.

— Не, не, не! — изстена съпругата.

— Председателят не знае какво правя — продължи Каин. — Дойдох да ви освободя.

— Да ни освободите ли? — избъбри момчето. — Но къде да отидем? Това е нашият дом!

По-голямата дъщеря само примигна. Тя май бе единствената, която наистина му обръщаше внимание.

— Заложници ли сме били?

Той се опита да ги избута към вратата, която току-що бе отключил.

— Направил съм някои приготовления, но трябва да тръгнете, преди председателят Венцеслас да се е върнал. Когато разбере, че вече не сте в негова власт, нещата ще тръгнат на зле. Ще ви изпратя при група, наречена Мечът на свободата. Разкажете им историята си и те ще се погрижат всеки на Земята да разбере какво е сторил председателят на вас и на съпруга ви.

— Не, не, не! — прошепна съпругата. Каин не вярваше, че осъзнава какво й казва. Прииска му се да бе довел Сарейн със себе си — навярно тя щеше да се справи по-добре.

— Елате.

От заминаването на председателя бе изминал по-малко от час.

В същата сграда Каин намери семействата на адмирал Пайк и адмирал Сан Луис, също взети за заложници като меч, издигнат над главите на двамата командири. След като съобщи на семействата, че ги освобождава, им обясни как да се свържат с двамата.

— Адмиралите са сред екипажите на ЗВС, които защитават Земята от лунните отломки. Кажете им, че сте свободни и в безопасност. Само когато разберат, че вече не ви грози нищо, съпрузите ви ще могат да следват съвестта си, вместо да се подчиняват на незаконни заповеди, за да ви предпазят — завърши Каин и реши да не съобщава на жената на Пайк, че съпругът й е убил бившия председател Фицпатрик.

На лицата на заложниците се изписа недоверие, но големият син на адмирал Сан Луис кимна навъсено.

— Знаеш, че е вярно, майко. През цялото време ни лъжеха.

Все по-нетърпелив с всяка минута, Каин поведе всички към улицата.

— Председателят Венцеслас използва всеки от вас като разменна карта, която може да се пожертва без угризения. Кажете на света, че този човек не е подходящ да ни ръководи. А сега вървете. Вие — всички вие — сте оръжия, които Мечът на свободата може да използва, за да разсече мрежата на председателя.

Пулсът му се ускори от съзнанието за значимостта на това, което бе направил. Но за да постигне нужната критична маса, му трябваше катализатор — фокус. За щастие знаеше точно къде да го намери — в друга една килия.

През последните няколко дни председателят Венцеслас бе прекалено зает, за да планира зрелищна екзекуция за Патрик Фицпатрик и Зет Келъм. Не можеше да има по-добро време.

Каин крачеше по улиците и чуваше високите крясъци и жуженето на парализатори — все по-заетите чистачи се опитваха да разпръснат демонстрантите. Добре! След като Мечът на свободата започнеше да излъчва разказите на семействата, превърнати в заложници, никой нямаше да може да спре недоволните.

Ако крал Питър искаше да работи с тях. Ако Сарейн успееше да го убеди.

Някои от протестиращите се бяха събрали пред безличната правителствена сграда, където държаха Патрик и Зет. Въпреки че ханзейските стражи отказваха да разкрият местоположението на който и да било затворник, демонстрантите бяха обградили всяка сграда, където можеше да се намират двамата, с надеждата да зърнат своите герои. Като се имаше предвид числеността на недоволните, все някои от тях трябваше да улучат правилния затвор.

Сигурен, че все някой сред тълпата ще го познае, Каин влезе в една сграда от другата страна на улицата, слезе два етажа под земята и тръгна по слабо осветен тунел, който водеше към затвора на Патрик и Зет.

Плочките на пода бяха бели, гладките стени — кремави, а таваните представляваха неугасващ поток от фосфоресцираща светлина. Нямаше и най-малката сянка. Чистачите бяха напълнили всички затвори с повишени мерки за сигурност още преди седмици и тези килии първоначално бяха предназначени за места за временно задържане на смутители на обществения ред, пияници и хулигани, а не за ръководители на опасни подривни групи.

Каин се приближи към бюрото на рецепцията. Двамата униформени, които седяха там, незабавно застанаха мирно.

— Имам заповед да отведа двамата нови затворници, Патрик Фицпатрик и Зет Келъм, на място, което ще бъде запазено в тайна. Председателят иска да се заема с тази задача лично и без отлагане.

Патрик и Зет се намираха в съседни килии. Щом видяха Каин, и двамата скочиха. Той ги изгледа безстрастно през прозрачните бариери и излая на стража:

— Какво чакате? Отворете!

— Не трябва ли да повикам въоръжен ескорт, сър? Те са опасни престъпници.

— Те са мой проблем. Вече съм уредил всичко необходимо.

Фицпатрик го изгледа войнствено.

— Какво, председателят не може ли сам да си върши мръсната работа? На главния площад ли ще ни екзекутирате? Или ще ни отведете в някоя тъмна стая, ще ни пуснете куршум в мозъка и после ще се отървете от телата?

— Нито едното, нито другото. Елате с мен.

Когато ги пуснаха, Патрик и Зет се прегърнаха.

— Къде отиваме? — попита Зет.

Заради стража Каин отговори:

— Постигнахме споразумение при закрити врати. Някои хора в правителството все още чувстват, че дължат нещо на баба ви.

Това сякаш укроти Патрик.

— Ще ви обясня по пътя — каза Каин. — Ако обичате, последвайте ме.

Патрик и Зет се погледнаха, после погледнаха празните килии и забързаха след него. Обърканият страж остана в коридора, за да заключи вратите.

Щом се отдалечиха достатъчно, Каин прошепна:

— Освобождавам ви. Председателят отсъства и нямаме много време.

Обясни им какво става и ги помоли да дадат насока на демонстрациите, да обърнат бъркотията в определена посока и да подготвят пътя за завръщането на крал Питър. Накрая стигнаха до една странична врата, излизаща в малка уличка.

— Слейте се с тълпата и станете невидими.

Двамата се поколебаха и той сложи ръка на гърба на Патрик и го бутна напред.

— Вървете!

Двамата побягнаха.

Останал сам, Каин почувства как от раменете му се смъква огромно бреме, което бързо бе заменено от тревожна топка в стомаха му. Не можеше да направи нищо повече. Останалото зависеше от тях и от Сарейн.

Той си придаде спокоен вид и бавно се запъти към рецепцията, която водеше към главната врата. Там завари побеснялата полковник Андез да спори със стреснатите стражи. За миг Каин се поколеба, после тръгна напред. Не очакваше, че ще го разкрият толкова скоро.

Двамата стражи го посрещнаха с голямо облекчение. Андез се обърна. Лицето й пламтеше от ярост.

— Какво си въобразявате, че правите, господин заместник-председател?

Той я изгледа с твърд, нетрепващ поглед.

— А коя сте вие, че разпитвате заместник-председателя на Ханзата?

За миг тя се смути, но после избухна:

— Тези хора ми казаха, че сте преместили Фицпатрик и неговата скитническа курва от клетките им. Искам да видя разрешението ви. Покажете ми заповедта на председателя.

— Не сте вие тази, която да одобрява заповедите ми.

— Но тези двамата са изменници! Всички го знаят. Вината им е неоспорима.

— Никой не може да ви вини за разпалеността ви, госпожице Андез…

— Полковник Андез!

— … но забравяте мястото си. Предупреждавам ви, че подобно поведение няма да бъде толерирано.

— Мен ли предупреждавате? — ахна тя. — Аз само защитавам Ханзата.

— Няма да е зле да си спомните, че има и други, които правят същото — каза Каин и излезе. Андез продължаваше да го гледа заплашително. Каин не се съмняваше, че ще съобщи на председателя за случилото се веднага щом той се върне.

Само че тогава щеше да е много късно.