Пепел от светове

87.Превъплътеният фероуи Руса’х

След падането на корабостроителниците Миджистра се бе превърнала в огнен ад. Но тези огньове не бяха пречистващите възродителни пламъци на фероуите. Величественият Призматичен палат, легендарната Зала на паметителите, музеите, скулптурите и фонтаните — всичко това бе изчезнало, превърнато в пара от яростната експлозия.

В сърцето на пламъците трептяха въглени и късчета прегрят кристал. Десетки фероуи се въртяха над точката на сблъсъка като разгневени стършели и добавяха енергията си към огнения ад, разпалваха пламъците, разпростираха лавата.

Руса’х се присъедини към тях. Тялото му бе непокътнато, пламъците го обгръщаха като слънчева корона. Кожата му сияеше, а душепламъкът му се тресеше от ярост заради това, което бяха сторили на него самия и на великолепния му град. Онази част от него, която все още си спомняше, че е бил илдириец, се отвращаваше от този ужасяващ акт. Призматичният палат! Миджистра! И този, който бе направил подобно нещо, беше илдириец!

Сега Руса’х знаеше, че всичко е заради мага-император Джора’х.

Сред дъжд от искри Руса’х запрати останките настрана. Застана могъщ, пулсиращ, със стиснати юмруци. Променящите му се одежди от огън се издуха в буря, завихрена от самия него. Дивите огнени топки кръжаха около главата му, нажежени още повече от нуждата си да унищожават. Едва ги удържаше под властта си. Фероуите искаха да се стрелнат във всички посоки и да изпепелят всеки илдириец във всеки лагер, всеки превърнат в убежище тунел, всеки град и село.

Руса’х едва успяваше да ги удържи. Нямаше да им позволи да изтребят хората му.

— Не, имаме много по-важна цел.

Най-важната мишена.

От тизма на децата със смесена кръв бе разбрал какво прави тал О’нх, но прекалено късно, за да спре бедствието. Корабостроителниците в орбита вече се спускаха надолу и нито Руса’х, нито фероуите можеха да предотвратят сблъсъка.

Докато Миджистра избухваше в пламъци навсякъде около него, той се олюляваше, смаян от разкритието, придобито от ума на децата, които защитаваха младия Райдек’х: магът-император бе затворник на хората! Сега знаеше защо Джора’х не бе дошъл да се изправи срещу него, когато фероуите установяваха контрол над Илдира, а бе оставил адара и престолонаследника да се сражават вместо него.

Теранският ханзейски съюз бе заловил могъщия маг-император! Още един знак за слабостта и поквареното управление на Джора’х.

Сега обаче разбираше и какво иска да направи адар Зан’нх, Унищожаването на Миджистра целеше едновременно да убие Руса’х и да позволи на бойните лайнери да избягат от фероуите. Руса’х нямаше да остави подобно действие безнаказано. Деветте кораба от Слънчевия флот вече бяха напуснали Илдира. Можеше да се впусне в преследване, въпреки че според него вече се бяха отдалечили прекалено много.

Но сега най-накрая можеше да се изправи пред мага-император Джора’х.

Вдигна искрящите си ръце и призова пламтящите елипсоиди, които се стрелкаха над главата му. Накара един да се спусне и външният слой на кожата му се накъдри от острите езици на пламъка. Огненото кълбо го обгърна в гореща прегръдка.

Благодарение на душепламъците, погълнати през последните няколко месеца, фероуите бяха увеличили броя си многократно. Руса’х щеше да вземе огнените кълба със себе си за подкрепление — всичките — и така щеше да е сигурен, че не използват отсъствието му, за да унищожат още повече илдирийци тук.

Руса’х бе този, който щеше да спаси илдирийския народ.

Магът-император Джора’х бе този, който трябваше да страда.

Като метеорен дъжд Руса’х и огромната му армада се понесоха далеч от Илдира, към системата на Земята.