Пепел от светове

13.Адмирал Шейла Уилис

Със стотици по-малки бойни съдове от ЗВС в бойната си група — ремори, танкери за гориво, товарни кораби, совалки и наблюдателни кораби — Уилис успя да организира невероятно добра противопожарна команда. Това не беше част от военното й обучение, но хората й провериха всички данни за огнеборството, които имаха в системата си. Останалото щеше да им се изясни в процеса на работа.

Като използваше собствената си совалка, приземена в средата на една поляна, за полеви команден пост, Уилис наблюдаваше мониторите и се мръщеше или проклинаше, когато в обсега на системата влизаха образи на разузнавателни кораби. Активира комуникационната система и изкрещя:

— Ако до пет минути не видя над тези дървета да се лее вода, ще ви накарам да си помислите, че службата ви при генерал Ланиан е била песен!

— Идваме, адмирале — долетя през пращенето един глас. — Първа ескадрила е на място след четири минути и половина.

Първите ремори и танкери за гориво пикираха и отвориха товарните люкове, за да изсипят вода над горящите световни дървета. Във въздуха се вдигна пара и си проби път през гъстите корони.

Колкото и странно да бе, фероуите заблестяха още по-силно, докато извличаха енергия от световните дървета, за да се преборят с водата.

Уилис чу стенание и се обърна към Сели и Солимар. Двамата младежи се бяха привели над фиданките си в командната совалка, и двамата свързани чрез телевръзката. Бяха се качили в совалката, за да действат като посредници. Очите им бяха затворени, лицата им бяха сгърчени в еднакви гримаси — влагаха в борбата цялата сила на сърцата и ума си. Сели изсъска от болка и сграбчи фиданката си, после примигна, но очите й гледаха невиждащо. Гласът й прозвуча странно безизразно:

— Причиняваме им болка, но не достатъчно. Фероуите са гладни.

Малките кораби, вече празни, полетяха към най-близките водоизточници.

— Втора ескадрила, адмирале.

— Продължавайте с изливането на вода — каза Уилис. — Не ме интересува колко упорити са тези пламъци. Ще ги заливаме отново и отново, докато от тях не остане само пушек.

Втори воден залп попречи на огъня да се разпространи. Плам-дърветата потръпнаха и се замятаха, сякаш уловени в капана на някаква вътрешна борба — първична битка, която Уилис не можеше да разбере.

— Още четирима жреци загинаха — обади се Солимар. — Не успяха да се откъснат от дърветата, на които помагаха по телевръзката.

— Зелените жреци са обявили тревога по другите планети — каза Сели.

— То пък голямата полза точно сега, няма що — изсумтя Уилис.

— Венталите също са предупредени — каза Сели. — Джес Тамблин и Ческа Перони са пристигнали на Оскивъл. Лиона им е казала какво стана тук.

— И какво могат да направят те?

— Могат да доведат венталите.

Докато третата група водни танкери на ЗВС се приближаваше, горящите дървета се напрегнаха и огънят в короните им се разрасна. Сели неочаквано изпищя, а Солимар залитна. Плам-дърветата изстреляха огнени филизи, които се извиха нагоре като слънчеви пламъци и изпепелиха два от корабите на Уилис, преди те да успеят да излеят водата от резервоарите си. Дадоха още един огнен залп и пламъците обхванаха един голям танкер.

— Движете се! Движете се! — изкрещя Уилис в микрофона. — Разпръснати действия!

Екипажите реагираха незабавно. Дебела огнена колона извади от строя още една ремора, но останалите кораби се разпръснаха. Вече бяха прекалено отдалечени един от друг и не предоставяха добра цел за огнените залпове; от друга страна обаче не можеха да изливат водата си ефикасно.

— Обикаляйте и стойте в готовност — изръмжа Уилис в комуникационната система. — Трябва здравата да сме ги уязвили тия копелета, иначе нямаше да ни се нахвърлят така. Изсипвайте водата от по-високо. Мерникът ви няма да е така точен, но пък тези огнени стълбове не могат да стигнат безкрайно високо.

Много от пилотите от ЗВС реагираха не със страх, а с гняв. Все повече и повече кораби се устремиха нагоре, изсипаха водата си от голяма височина и забързаха към близките езера, за да напълнят отново резервоарите си за ново неуморно заливане на световната гора.

Най-после, през пелена от пара и дъжд, Уилис видя как няколко от по-малките плам-дървета започнаха да потъмняват и да угасват. Облегна се назад и скръсти ръце.

— Още няколко хиляди такива обиколки и може дори да овладеем това чудо.