Пепел от светове

155.Крал Питър

Загадъчното оттегляне на кликиските кораби приличаше на чудо. Питър нямаше представа какво е направил Базил, за да ги накара да си тръгнат, но сега председателят бе на път за насам.

Питър никога не бе желал короната заради самата власт, но ето че тронът отново беше негов — по право. Жителите на Земята му вярваха и той бе работил много, за да се превърне в лидера, който винаги бяха предполагали, че е. Сега, когато се бе завърнал в Двореца на шепота, Питър знаеше, че мястото му е тук.

Човешката цивилизация заслужаваше нещо по-добро от Базил Венцеслас.

ОХ — беше се върнал от комуникационния център заедно с Патрик и Зет — доволно съобщи, че Мечът на свободата помага за разпространението на новината за смяната на властта. Все по-нарастващите протестни демонстрации се бяха превърнали в празненства. Стражите на Ханзата тихомълком бяха изчезнали от постовете си и бяха свалили униформите си, за да не ги погне тълпата.

Председателят Базил Венцеслас вече нямаше думата в управлението на човечеството.

Все още обаче имаше и упорита съпротива. Питър се бе опитал да се свърже с генерал Бриндъл, както и Роб Бриндъл, и адмирал Уилис, но Бриндъл бе отказал да отговори. Явно все още бе верен на ЗВС. Старият командир открай време бе проявявал скептицизъм към Конфедерацията и верността му стигаше до крайност, но сега, когато черните роботи бяха унищожили по-голямата част от флота му, му бяха останали много малко сламки, за които да се хване.

Учителското компи стоеше до трона като личен секретар на краля. Заместник-председателят Каин бе до унилия Рори, който въпреки уверенията на Питър изглеждаше нещастен.

— Имаме да вършим много работа — каза Питър. — Свържете се с адмирал Уилис и я помолете да придружи кралица Естара до Двореца на шепота. Господин заместник-председател, ще ви помоля да работите заедно с посланик Сарейн върху прехвърлянето на управлението на Ханзата в ръцете на Конфедерацията — дотук и двамата се справихте много добре. Готови сме да поемем стабилен курс към успокояване на хората. Трябва да разберат, че най-лошото е минало.

Каин кимна и каза:

— За мен е чест. Време е за плавно прехвърляне на управлението.

— А, и доведете търговски министър Кет. Навярно ще й хареса да действа открито, просто за разнообразие. Много търговци ще се зарадват отново да има пазар.

ОХ повдигна най-големия проблем, който им предстоеше да решат.

— Предлагам да разпоредите арестуването на председателя Венцеслас. Това ще предотврати всяко възможно объркване.

— Компито е право — обади се Фицпатрик. — Дори и лишен от власт, Венцеслас може да направи много бели.

Внезапно дванадесетимата войници, които Уилис бе дала за лична стража на Питър, вдигнаха оръжията си и ги насочиха към вратата. Рори се сви в един стол, сякаш се опитваше да се скрие.

— Аз ще издам заповед за твоя арест, Питър.

Председателят Базил Венцеслас мина бързо покрай стражите и нахлу в тронната зала, придружен от петима раздърпани чистачи, които бе освободил от временните килии на адмирал Уилис. Сред тях беше полковник Андез, с пистолет в ръка.

— Полковник, арестувайте го.

Андез, все още притеснена, задето я бяха надвили и обезоръжили, нареди на хората си да изпълнят заповедта. Очевидно вярваше, че правдата е на нейна страна и ще й донесе триумф. Само че тя и четиримата й чистачи бяха значително по-малобройни от конфедерационните стражи, които бяха готови да стрелят, за да защитят краля. Питър им махна да не го правят. Нямаше нужда.

Въпреки всичко обаче председателят закрачи напред, сляп за всички оръжия, насочени към него. Необезпокоен, Питър се наведе от трона.

— Това ли са всичките поддръжници, които са ти останали на Земята, Базил? Петима души?

Базил обаче упорито отказваше да види истината.

— Чистачите са заети с лудостта, която ти разпали по улиците, докато аз спасявах човечеството от кликисите. Предупредил съм всички стражи в Двореца на шепота. Идват още войници. Ще уредим всичко още тук и сега.

Питър не вярваше, че председателят ще намери повече подкрепа от сегашната в целия град, но Базил изглеждаше абсолютно убеден.

Заместник-председателят Каин докосна един бутон на стената и дебелите врати се затръшнаха. Армирани щитове покриха прозорците от цветно стъкло, тежки решетки блокираха достъпа до вентилационните отвори. Всички слаби точки, всички уязвими места за влизане вече бяха заключени.

— Позволих си да активирам системите за сигурност — каза Каин. — Тронната зала е обезопасена.

Питър кимна. Дори председателят да успееше да събере някакви поддръжници, те щяха да останат отвън. Андез и шепата й придружители очевидно се чувстваха неудобно и гледаха Базил, сякаш той можеше по някакъв начин да промени ситуацията. Конфедерационните войници държаха чистачите на прицел.

Патрик Фицпатрик изсумтя:

— Ако зависеше от мен, господин председател, щях да оставя адмирал Уилис да взриви кораба ви без предупреждение. В крайна сметка това е вашият предпочитан метод за разрешаване на проблемите. Чувам как духът на баба ми ви се присмива.

— Морийн Фицпатрик бе законно екзекутирана за опит да извърши измяна. — Гласът на Базил бе презрителен и нетърпелив. Председателят прободе Каин с леден поглед, най-после намерил някой, когото да обвини. — Ти допусна всичко това да се случи.

— По-точно е да се каже, сър, че го подготвих. Не ми оставихте друг избор.

От богато украсения трон Питър каза:

— Базил, вече те освободих от задълженията ти като председател. Трябва да се оттеглиш.

— Никога!

— След като се оттеглиш — продължи Питър, без да му обръща внимание, — Теранската ханзейска лига ще бъде разпусната, а останалата част от правителството ще бъде присъединена към Конфедерацията. Едва тогава ще можем да започнем дългия процес по поправяне на вредите, които ти причини през годините.

Макар че Базил бе побеснял от гняв, изражението му бе спокойно. Питър си помисли, че навярно се гордее със самоконтрола си. Председателят се обърна към Андез:

— Полковник, заповядах ви да арестувате Питър. Смъкнете го от трона, ако трябва насила, и хвърлете всички останали в затвора, където ще очакват изправянето си пред военен съд. Не съм склонен да проявя милост.

Неспособни да повярват на ушите си, като се имаше предвид положението на Базил, войниците на Уилис погледнаха Питър за заповеди.

— Спокойно! — каза той с надеждата, че Андез и чистачите й не са толкова луди да открият огън.

Андез — виждаше безизходното положение на групата си и насочените срещу тях оръжия — примигна.

— Как точно… да го направим, господин председател?

От мястото си до трона ОХ се обади с тон, сякаш изнасяше лекция на някой кандидат за принц:

— Заключението е неизбежно. Единственият логичен отговор е да признаете поражението си. — След което добави поучително: — Това ще е най-ефективното разрешение на проблема. Като председател би трябвало да го разбирате.

Питър стана от трона.

— Цялото население на Земята обвинява теб, Базил, и повече не можеш да използваш мен — или Рори — като изкупителна жертва, зад която да се скриеш. Нищо не можеш да направиш. С теб е свършено.

Председателят изглеждаше патологически неспособен да проумее, че вече не владее положението. Свали от кръста си един малък комуникатор и активира директен канал към корабите на ЗВС.

— Генерал Бриндъл! Въведете гилотиниращите кодове за корабите, които адмирал Уилис открадна от ЗВС, и обезвредете космическия флот на Конфедерацията.

След съвсем кратко колебание — едва секунда повече, отколкото можеше да се припише на забавянето на връзката — главнокомандващият на ЗВС неохотно прие заповедта.

Питър бе не толкова сърдит, колкото разочарован.

— Базил, това е безсмислено. Дори и генералът да направи това, което казваш…

Базил се взря право в него, докато продължаваше да говори в комуникатора:

— И след като тези предателски кораби са безпомощни, генерале, бомбардирайте ги с всичко, което имате.