Пепел от светове

142.Крал Питър

В Дворцовия квартал рядко кацаха манти. Сравнително малкият космодрум не можеше да ги побере.

— Няма защо да се приземяваме с всичките му там церемонии и процедури, които продължават с часове — каза адмирал Уилис. — Прекалено голям шум се вдига, а и освен това бързаме. Ще свалим войниците със скутери.

Множество малки съдове бързаха да се махнат от пътя им. По всяко друго време пристигането им щеше да бъде посрещнато с военна сила, но сега всички кораби на ЗВС бяха разгърнати в кордон срещу единадесетте кликиски кораби-рояци.

Войниците на Ханзата бяха прекалено заети с все по-енергичните демонстрации в Дворцовия квартал — всъщност на цялата планета. Както бе казала Сарейн, Патрик Фицпатрик и Зет Келъм ги възпламеняваха с нови и нови предавания, в които изброяваха греховете на Базил. А самия председател го нямаше и не можеше да даде никакви заповеди. Крал Рори все едно го нямаше.

— Очаква ни бърза и чиста победа, ваше величество — каза Уилис и спусна мантата надолу, без да обръща внимание на възраженията на служителите от космодрума. — Ескортирам законния крал до Двореца на шепота и не е нужно да казвам „моля“ и „благодаря“. Но ще се постарая да не смачкам прекалено много от вашите ликуващи поданици.

Мантата се движеше достатъчно бавно, та останалите кораби да могат да се махнат от пътя й.

ОХ стоеше до краля, готов да му помага. Питър и хората му се подготвиха за слизане. Придружаваха ги двеста готови за битка войници. Кралят се обърна към тях:

— Ще срещнем съпротива. Някои от тези, които ще се изправят срещу нас, са наистина предани на председателя Венцеслас, но останалите — по-голямата част — са подведени. Използвайте нервнопаралитичен газ и зашеметители — не искам жертви, освен ако не ни е останал абсолютно никакъв друг избор. Но внимавайте. Не вярвам председателят да е поставил на своите хора подобно ограничение.

Войниците в групата за бърза атака се качиха на седемнадесетте скутера. Питър и адмирал Уилис бяха на първия. Вратите на хангара на мантата се отвориха и всички кораби излетяха едновременно и се отправиха към Двореца на шепота. Някога Питър бе избягал оттук посред нощ; сега се връщаше посред бял ден — точно както трябваше да бъде.

Тълпи демонстранти задръстваха площадите, препълваха улиците. Горяха огньове, размахваха се плакати. На много места гвардейците на Ханзата дори не се опитваха да удържат протестиращите. Питър се надяваше да успокои тълпата, преди да са подпалили държавната сграда на Ханзата.

Скутерите кацнаха точно пред Двореца на шепота. Всички люкове се отвориха едновременно и конфедерационните войници се изсипаха от тях.

Уилис и ОХ застанаха от двете страни на Питър, готови да го защитават. Той за пръв път забеляза колко претенциозна е огромната сграда, колко студена и сложно построена. Лесно бе започнал да мисли за Терок като за гостоприемно място — дом за него, за неговата кралица и техния син. Но нито семейството му, нито Конфедерацията щяха да са в безопасност, докато Питър не затвореше страницата с тъмните дни на Ханзата.

— Да вървим да довършим задачата си.

Войниците му се завтекоха по широкото каменно стълбище, но преди да стигнат до огромните арки на официалния вход, остъклените врати се отвориха. Полковник Андез и двадесет от нейните чистачи застанаха срещу тях с извадени оръжия — смъртоносни ракетомети, а не зашеметители.

— Имаме официална заповед от Ханзата за ареста ви.

Уилис излезе напред.

— Ние не признаваме законността на заповедите на Ханзата.

От средата на стълбището Питър викна:

— Аз съм законният крал и Дворецът на шепота е мой. Хората настояват за промяна. Времето на председателя изтече, както и вашето. Не можете да спрете този бунт, като заставате на пътя ми!

Побеснялата Андез изкрещя:

— Вие коварно се промъквате тук, докато председателят храбро се е изправил срещу кликисите. Вие сте страхливец и бунтовник!

Войниците на Питър вдигнаха зашеметителите си и се заизкачваха по стълбите. Бяха много повече от чистачите, но вместо да се уплаши, Андез викна:

— Спрете ги! Застреляйте краля!

Тази удивителната заповед накара хората й да се поколебаят за миг. Войниците на Питър обаче не трепнаха. Чу се пращене, лъчите на зашеметителите обгърнаха Андез и чистачите й и те свлякоха на земята.

— Разбирам защо председателят я харесва — отбеляза Уилис. — И тя е същата тъпачка като него.

После нареди да обезоръжат Андез и чистачите й, да им сложат белезници и да ги заключат в една от съвещателните зали.

— Това би трябвало да ги удържи засега. Скоро ще сме свършили.

— Да отидем направо в тронната зала — каза Питър.

— Да тръгна ли пръв, крал Питър? — попита ОХ. — Може да срещнем още съпротива. А и не съм незаменим.

Питър погледна учителското компи и си припомни всичко, което ОХ бе направил за него, всичките му саможертви. Компито доброволно бе изтрило от паметта си целия си живот и история — цялата си същност — само за да помогне на него и Естара.

— Напротив, незаменим си. — Питър погледна войниците си. — Не възнамерявам да губя никого.

Крал Рори седеше на трона, сам в огромната зала. Изгледа ги възмутено.

Питър се качи по стъпалата и застана пред момчето-крал.

— Няма защо да се страхуваш от нас, Рори.

Момчето го погледна несигурно.

— Полковник Андез ми нареди да дойда тук. Каза, че трябва да стоя на мястото си като крал на Ханзата… но тук няма никого. Заместник-председателят е изчезнал. Знам, че капитан Маккамон е мъртъв, но къде са останалите от кралската стража? Чух експлозии. Демонстрантите сигурно ще нахлуят в Двореца на шепота!

Адмирал Уилис махна с ръка и войниците се разпръснаха, за да завардят вратите към тронната зала.

— Залата е обезопасена, крал Питър.

— Няма защо да се страхуваш от протестиращите — каза Питър на Рори. — Всъщност аз може би съм единственият, който да може да ти спаси живота. — В гласа му имаше искрено състрадание. — Ще те защитя и от председателя. Знам какво е направил с теб, защото направи същото с мен.