Пепел от светове

119.Крал Питър

Големите кафяви очи на Естара се изпълниха с подозрение, когато научи за неочакваната покана на Базил.

— Нали не мислиш, че това наистина е приятелски жест?

— Естествено, че не, но не вярвам да опита да направи някоя глупост. Има нужда от нас.

Всеки разумен човек би реагирал с благодарност на цялата помощ, която Конфедерацията бе оказала на Земята; но не и Базил Венцеслас. Макар че продължаваше да се преструва, че Ханзата процъфтява и се намира под абсолютния му контрол, дори и той не можеше да пренебрегне бедствието.

Младият крал Рори бе поканил Питър и Естара (като преднамерено бе пропуснал кралските им титли) на банкет в Двореца на шепота („в знак на признателност за оказаната помощ“) без изрично споменаване на Конфедерацията или на някого по име. Това би трябвало да ядоса Питър, но той не му обърна внимание. Не му се занимаваше с детински игри на думи. Само че искаше да разбере какъв коз крие председателят в ръкава си.

Повече дори от възможността да разгадае плановете на Базил го интересуваше шансът да се срещне с краля с познати черти, с тъмни очи и коса и мургава кожа. Почти десет години бяха изминали, откакто хората на председателя бяха убили майката на Питър и братята му Майкъл, Карлос и Рори. Рори.

Не можеше да повярва, че Базил би стигнал дотам да подправи смъртта на момчето и после да го държи скрито в случай, че Питър започне да създава проблеми. А и защо би се занимавал с принц Даниъл, ако имаше в резерва Рори? Това говореше за колебанията на дългосрочно планиране — криволичеща верига от параноя и нечовешко търпение.

Но пък точно така действаше председателят Венцеслас.

Питър трябваше да види момчето със собствените си очи.

— Ще вземем пълен ескорт. Освен това ще ни наблюдават собствените ни записващи устройства, а не уредите за пропаганда на Ханзата. — Опитваше се да придаде на гласа си увереност. — Ще вземем и ОХ, за да записва, да анализира и да ни съветва.

Базил не можеше да си позволи още отрицателни отзиви в пресата. Председателят се бе превърнал в мишена на общественото недоволство и всеки ден го критикуваха в пресата, на демонстрации и дори със случайни актове като палежи и вандализъм. Чистачите се опитваха да отстранят всички негативни истории в пресата, но те продължаваха да намират пътя си дотам и ставаха все по-енергични и въздействащи. Патрик Фицпатрик и Зет Келъм — предполагаеми водачи на Меча на свободата — бяха разтърсили обществеността с предавания на живо запис на бруталния си арест. Това само бе разярило недоволните още повече.

Когато пристигнеха в Двореца на шепота, Питър и Естара нямаше да заварят Базил в добро настроение.

Кралят и кралицата се облякоха в най-красивите си дрехи с видими нюанси от терокската и скитническата мода — грижливо балансирана смесица от пищност и практичност. Питър събра ескорт от бивши войници на ЗВС, ханзейски колонисти, учителското компи, както и пълен „документиращ“ екип, който да записва и излъчва събитието в реално време и без цензура. Всички имаха инструкции да следят внимателно за всякакъв признак на измяна от страна на председателя.

Адмирал Уилис се мръщеше, сновеше неспокойно напред-назад и най-накрая се обади:

— Това просто не ми се струва правилно. Знаем за екзекуциите, извършени по негова заповед. Сигурни сме, че точно той е взривил архиотеца на Църквата на единството. Видяхте със собствените си очи какво направи с Морийн Фицпатрик. Захвърлил е предпазливостта и добрия тон през прозореца заедно с всичко друго. Каква полза от вашите нареждания, ако нещата станат напечени?

Питър се замисли.

— Ако трябва, нанесете тактически удар по сградата на Ханзата или по Двореца на шепота — минимални жертви, но достатъчно силен, за да схванат предупреждението. Хората на Земята не са отговорни за безразсъдните действия на председателя. Не ги карайте да страдат още повече.

— Няма нужда да ми го казвате, крал Питър.

Естара го улови за ръката и придружени от добре въоръжения си ескорт, двамата се качиха на специално оборудвана дипломатическа совалка.

Завръщането в Двореца на шепота изпълваше Питър със смесени чувства. През обърканата и опасна нощ на бягството си двамата бяха напуснали Земята, докато около тях бушуваха страховити битки. Бяха направили това, което смятаха, че е най-добре за човечеството.

Сега може би щеше да успее да се върне и да поправи нещата.