Пепел от светове

136.Сирикс

Застанал сред мрежата ремонтни докове, обикалящи в орбита около Земята, Сирикс със задоволство наблюдаваше напредването на строежа на специфичните роботски кораби — четиридесет и два, с необичайна конструкция, построени от ненужни части и материали, отмъкнати от роботите. Приличаха на нехерметизирани играчки, но в общи линии бяха готови и можеха да потеглят или да се впуснат в атака всяка минута.

Освен това работниците му почти бяха довършили ремонта на още четиринадесет кораба на ЗВС. След като досадните човешки инспекции приключеха, Ханзата щеше да му предостави хиляди нови черни роботи… още една важна стъпка в плана му. Председателят Венцеслас бе наистина голям глупак — изобщо не допускаше, че е възможно черните роботи отново да го измамят.

Сега, застанал на мостика на една току-що ремонтирана манта, Сирикс чакаше човешкият инженер да довърши скучната си проверка. Инспекторът бе закръглен и добронамерен, но си вършеше работата влудяващо бавно. Не спираше да мърмори:

— Трябва да внимавам. От бързане няма полза. Не мога да си позволя да допусна грешка.

И все пак допускаше грешки — не забелязваше извънредно деликатните модификации, които роботите правеха във всеки от одобрените кораби.

Докато го чакаше да свърши, Сирикс насочи червените си оптични сензори към изненадващите надписи, които внезапно се появиха на дългообхватните екрани на мантата. Кораби. Големи кораби.

Кликиски кораби-рояци.

На тромавия човешки инспектор му трябваха няколко мига, за да ги забележи.

— Какво е това? — И насочи дебелия си пръст към екрана.

Предводителят на роботите прехвърляше през ума си всички възможности, преценяваше ги и ги отхвърляше. Накрая се спря на единствената вероятна и каза:

— Това са кораби-рояци. Кликисите са дошли за нас.

— За вас ли? Какво означава това?

— Означава, че в крайна сметка моите роботи ще имат нужда от тези кораби. — Сирикс протегна една от дългите си ръце. Ръка с назъбен ръб.

— Какво…

С едно-единствено замахване Сирикс му отсече главата, тя падна на палубата, търкулна се и спря в локва кръв.

Един друг човешки работник — стоеше до вратите на асансьора на мостика на мантата — се вторачи невярващо в отрязаната глава, после се обърна и се опита да избяга, но двама черни роботи му преградиха пътя и бързо го разкъсаха.

По всяко друго време Сирикс щеше да се наслади на чувството как острите му щипци минават през меката плът на човешкия инженер. Сега обаче единственото, което го интересуваше, бяха пристигащите кораби-рояци — единадесет на брой, по-голяма кликиска сила от всичко, срещу което се бе изправял.

Люпилото изпрати сигнал по всички канали. Попита за председателя Венцеслас по име и Сирикс внезапно осъзна, че предаденият е той самият. Докато се преструваше, че наивно работи в сътрудничество с черните роботи, председателят по някакъв начин бе поддържал контакт с насекомовидната раса. Навярно тъкмо той бе повикал люпилото тук, за да ги унищожи.

Сирикс незабавно предаде съобщение по кодирана честота до всички черни роботи:

— Запалете двигателите. Пригответе се да плените всеки съд на ЗВС, който е функционален. Убийте всички хора на борда тихо и бързо, ако е възможно, за да не предизвикваме незабавно отмъщение. Най-важното е да се оттеглим, преди кликисите да са ни намерили.