Пепел от светове

90.Съливан Голд

Два дни след ужасяващата публична екзекуция Съливан отвори вратата и видя на прага полковник Андез в блестяща от чистота униформа. Придружаваха я шестима от нейните главорези, готови да се нахвърлят върху него.

— Кажи им да се махат — обади се кисело Лидия от кухнята.

— Моля ви, не заставайте на пътя ни, госпожо Голд — каза студено полковник Андез.

С кухненска кърпа в ръце Лидия измарширува напред. Лицето й бе изпито и изтощено.

— Поискай да видиш разрешението за претърсване, Съливан. Не сме длъжни да ги пускаме вкъщи. Има закони…

Този злополучен съвет обаче разяри чистачите и те изблъскаха Съливан настрана и влязоха.

— Ей, чакайте! — викна той. — Това е частна собственост! Ще повикам полицията.

— Ние сме полицията.

Лидия се изпречи на пътя им.

— Не, не сте. Вие сте просто банда разбойници.

Съливан сграбчи жена си и я принуди да стои мирно. Вече бе видял хладнокръвието, с което тези хора бяха застреляли предполагаемите съучастници в заговора срещу председателя.

— Лидия, спри!

— Кажи им на тях да спрат! Защо им позволяваш да те тъпчат така? — Тя го изгледа сърдито. — Не трябва да им се оставяме. Не можем просто да позволим това да продължава. Не е редно!

Униформените мъже и жени започнаха да преобръщат мебелите, преобърнаха цяла лавица с книги, отвориха шкафовете в кухнята и започнаха да разхвърлят навсякъде чинии, тенджери и тигани.

— Моля ви, просто ми кажете какво търсите! — извика Съливан.

— Доказателства — каза Андез.

— Доказателства за какво?

— За всичко, което успеем да намерим. Получихме няколко донесения за вас и особено за съпругата ви. — Андез се усмихна, докато хората й преобръщаха масата за хранене с краката нагоре, сякаш очакваха да намерят от долната страна на плота таен предавател.

Предишния ден ресторантът на сина му Джером бе ограбен, а прозорците — изпочупени. Други членове на семейството бяха тероризирани или у дома, или на работните си места. Чистачите бяха отишли в счетоводния кабинет на дъщеря му Патрис и бяха поставили на вратата електронна ключалка, бизнесът й бил прекратен „до второ нареждане“. Други две от дъщерите на Съливан и един от синовете му бяха арестувани, а на подрастващия му внук Филип му бяха прекратили изключително престижна стипендия без никакво обяснение.

Сега, докато униформените тършуваха из къщата и правеха всичко възможно да преобърнат колкото се може повече мебели и вещи, гневът на Лидия достигна връхната си точка. Съливан разбра какво ще се случи, но не бе достатъчно бърз, за да я спре. Тя се нахвърли върху Андез и я заудря по раменете и гърба с костеливите си юмруци. Останалите се нахвърлиха върху нея. Съливан им изкрещя да спрат, уплашен, че ще я застрелят. Вместо това те й сложиха белезници.

— Пуснете я — викна той. — Няма да ви създава никакви неприятности повече.

— Вече създаде повече от достатъчно неприятности. Имаме заповеди от председателя. — Андез присви очи и го погледна. — Той все още е недоволен от отказа ви да поемете управлението на небесните мини на Голген, господин Голд.

Докато я отвеждаха, Лидия се бореше като тигрица. Чистачите дори не си направиха труда да продължат претърсването и Съливан разбра, че всичко е било замислено предварително. Бяха накарали Лидия да избухне, за да имат причина да я арестуват. Бяха го направили преднамерено, точно както бе преднамерено нарочването на други членове на семейството му.

Председателят просто му показваше какво може да му направи Ханзата, ако не й сътрудничи.

Съливан остана вкъщи почти цял ден, убеден, че председателят Венцеслас ще го потърси и ще му постави ултиматум, на който този път той не можеше да не се подчини. Но не се случи нищо, така че той пое инициативата и отиде в административната сграда на Ханзата.

Стражите на вратата отказаха да го пуснат „заради мерките за сигурност“. Нещо по-лошо: Съливан чу слухове, че скоро щяло да има още екзекуции. Макар че така и не видя списък с имена, усещаше в гърдите си ужасна тежест. Цялото му семейство бе арестувано. Трябваше да види председателя. На опасност бяха изложени не само животът и кариерата му, а и нещо много повече.

Първите му две молби за аудиенция бяха учтиво приети и попълнени според протокола, а после забравени някъде, захвърлени сред множество маловажни документи, които накрая щяха да минат през ръцете на някой чиновник на долния край на командната верига.

Изминаха цели дни, през които така и не успя да получи среща с председателя. Беше все по-отчаян. Накрая реши да опита с друга административна верига и успя да убеди стражите да го пуснат в една от залите на първия етаж на сградата на Ханзата, където за щастие се натъкна на заместник-председателя Каин, който отиваше на някакво събрание.

— Моля ви, господин заместник-председател, помогнете ми.

Бледият мъж позна Съливан и той побърза да му обясни какво се е случило.

Каин каза безизразно:

— Очевидно трябва да говорите с председателя.

— Знам. От дни се опитвам да се добера до него.

— Елате с мен.

Съливан се запрепъва след него, неспособен да повярва на късмета си. Каин го поведе право покрай разните администратори, секретари и стражи.

— Господин председател — каза високо, докато влизаха в кабинета, — трябва да чуете какво има да ви каже този човек.

Председателят Венцеслас вдигна поглед, позна Съливан и се навъси.

— Когато му дойде времето. Все още не съм отговорил на исканията му.

— Ще се радвам да ускоря нещата вместо вас, сър. Този проблем може да се уреди само за няколко минути.

После направи знак на Съливан да влезе в кабинета, сякаш знаеше, че председателят играе някаква игра, обърна се и излезе.

Съливан не знаеше какво трябва да направи, но бе решен на всичко. Застана сковано пред председателя.

— Арестуваха семейството ми. Не знам защо и не знам къде са. Аз… надявах се, че ще можете да ми помогнете. — Пое дълбоко дъх. — Моля ви.

— Сигурен съм, че не може да са ги арестували без причина.

Съливан реши да премине направо към въпроса.

— Добре, по дяволите! Ако настоявате да поема управлението на скитническия комплекс за небесни мини на Голген, ще направя всичко по силите си. Ако ми осигурите военна подкрепа, навярно ще мога да овладея враждебно настроените работници. Изпратете ме там още днес, ако желаете. Но моля ви, оставете семейството ми на мира. Искам да са в безопасност.

— Живеем в опасни и несигурни времена, господин Голд. Кой може да гарантира безопасността на когото и да било?

Съливан го изгледа остро.

— Вие можете, господин председател.

Думите му накараха Венцеслас да се усмихне.

— Винаги съм вярвал, че е така, но напоследък бях принуден да предприема мерки, които не ми допадат особено. Успокоявам се с мисълта, че след време историята ще оцени подобаващо мъдростта на действията ми.

— Лично аз ще оценя мъдростта ви, ако освободите семейството ми — възрази Съливан. — Те не са навредили на никого и положително не са и мислили подобно нещо.

Базил почука с пръсти по гладката полирана повърхност на бюрото и погледна дали не остават отпечатъци.

— Лунната база на ЗВС е подходящо място, та семейството ви да е в безопасност. Не сте ли съгласен? Можем да ги настаним на сигурно място в базата. Комендант Тилтон е гостоприемен домакин. Стига сътрудничеството ви и работата ви на Голген да са на приемливо ниво, никой от близките ви няма да пострада ни най-малко.

Съливан почувства как по гърба му избиват студени капки пот. Не можеше да повярва, че Венцеслас говори така открито за вземането за заложници.

— Това, изглежда, е най-доброто, на което мога да се надявам, господин председател.

— Да. Скитническите небесни миньори на Голген само чакат някой да ги впрегне на работа. Ще пратя една ескадрила на ЗВС да ви помогне да наложите авторитета си.

Съливан не бе в позиция да поставя условия, но се опита да изкопчи всичко, което можеше.

— Тогава ви моля да уредите преместването на семейството ми колкото е възможно по-скоро. Измъкнете ги от затвора или където там ги държите и ми уредете среща с тях, след като ги настаните на Луната, за да им кажа довиждане и да ги успокоя, нали разбирате.

Председателят Венцеслас очевидно не разбираше, но не възрази.

Съливан продължи дотам, докъдето смееше да стигне.

— След като се уверя, че са там, и знам точно къде ще са, ще направя това, което искате.

Председателят извика на екрана си няколко документа. Очевидно вече бе написал заповедта.

— Да, разбира се, че ще го направите.