Пепел от светове

105.Патрик Фицпатрик

„Циганин“ летеше към Земята. Патрик кипеше от гняв и искаше да изкрещи обвиненията си по всички комуникационни канали. Искаше да изобличи председателя Венцеслас за хладнокръвното убийство на баба си, за откритото пиратство в небесните мини на Голген и корабостроителниците на Оскивъл, затова, че бе причинил смъртта на толкова много хора. Разполагаше с ужасяващи кадри.

Но никой не обърна внимание на пристигането им. „Циганин“ бе само един кораб сред десетки хиляди, които летяха в прорязвания от отломки космос. След пръсването на Луната всеки пилот отговаряше сам за себе си. След пръсването на Луната!

Проблемът бе толкова очевиден и все пак толкова извън границите на нормалните възприятия, че за няколко минути Патрик дори не успя да разбере какво става. Струваше му големи усилия да преодолее шока и най-после да получи някои отговори. След това му трябваха само няколко мига, за да реши, че по някакъв начин това действие е причинено от председателя Венцеслас.

— Никой няма да се интересува от политика след такова нещо — каза Зет. — Нашите оплаквания от председателя ще се загубят в хаоса.

Очите на Патрик се присвиха.

— Напротив. Не мога да се сетя за по-подходяща предпоставка за революция. Населението вече е готово да го събори, само да успеем да се обединим с Меча на свободата. Ако успеем да вдигнем достатъчно шум.

Малката яхта навлезе в атмосферата и се отправи към планинското имение на Морийн Фицпатрик.

Патрик почувства как стомахът му се стяга на възел. Изпита странно нежелание да се върне там. Мадам Брадвата се бе отказала от цялата си власт и всичките си притежания, за да заеме новия пост, за което я бе убедил той.

И Базил я бе убил.

Патрик бе побеснял от гняв.

„Циганин“ кацна на павираната площадка за приземяване. Къщата изглеждаше пуста. Хората на Морийн, служителите и постоянните й гости бяха изчезнали. След всички бедствия през последните седмици Патрик се съмняваше, че председателят е имал време да изпрати главорезите си да преровят дома и имуществото й.

В гърлото му заседна буца.

— Тази къща всъщност сега е моя.

Много добре помнеше кодовете за достъп и двамата със Зет влязоха в притихналата сграда и внесоха багажа си.

Отидоха в стаята за новини на бившата председателка — просторно помещение с удобни столове, минибар и автомат за кафе. Стените бяха покрити с тъмни новинарски екрани.

— Как мислиш, дали можем да намерим начин да се свържем с останалите недоволни? — попита Зет. — Как да влезем в контакт с тях?

— Можем да разпространим няколко съобщения оттук — да създадем своя собствена клетка. Ще чакаме Мечът на свободата да проследи сигнала дотук.

— Освен ако Ханзата не ни намери първа.

— Ще променим сигнала така, че да изглежда, сякаш сме някъде в космоса — нали видя какъв хаос цари навсякъде. Никога няма да ни засекат.

— Тогава как ще ни намери Мечът на свободата? — попита логично Зет, активира мониторите и седна, за да види многобройните доклади.

Много екрани показваха опитите да се спре падането на отломките или трагичната история на градове, унищожени от силата на ударите им. На няколко канала за дискусия имаше гости, които беснееха срещу Конфедерацията с различни степени на фанатизъм. Любители на конспирационните теории изказваха предположения, че крал Питър по някакъв начин е отговорен за нападението на фероуите. Патрик завъртя очи.

Имаше и няколко канала, които недвусмислено критикуваха председателя Венцеслас и как погрешните му решения и неспособността му са изкопали гроба на човечеството, но тези дискусии бяха малко. Патрик забеляза, че много от някога популярните канали вече не излъчват.

Една история бе съсредоточена върху кликисите с краткото съобщение, че генерал Ланиан е бил убит на Пим. След разрушението на Луната обаче тази новина вече беше много стара. Патрик изслуша разказа за гибелта на Ланиан със смесени чувства. Някога се възхищаваше от този човек, гледаше на него като на свой наставник и ключ към напредване в кариерата. Колко наивен и глупав бе тогава! Ланиан бе пъхал ръката си в гнездото на стършелите толкова често, че бе неизбежно накрая да го ужилят…

Изслуша съобщенията за масовите арести на демонстранти, които искаха оставката на председателя. При така създалата се извънредна ситуация крал Рори не можеше да успокои хората. Патрик бе сигурен, че ще намери начин да се включи в мрежата на Меча на свободата; дори и никога да не ги намереше, можеше да използва името им, за да привлече вниманието на публиката. Когато чуеха разкритията му, противниците на Ханзата щяха да имат още много неща, заради които да крещят.

Използва собствения си идентификационен код и отпечатък от палеца си, за да влезе в главния комуникационен център, и се стресна, като видя образа на монитора. Беше баба му: стоеше и го гледаше. Мадам Брадвата се усмихваше сурово.

— Е, Патрик, след като гледаш това съобщение в дома ми и след като не съм там, за да го изтрия, преди да го видиш, в този момент трябва да съм мъртва. Това страшно ме ядосва. Освен ако не падна от някой дървесен балкон на Терок — а не съм чак толкова тромава, — обзалагам се, че това е работа на председателя Венцеслас. Той е адски гадно копеле… Мога да си представя какво си мислиш. Гориш от желание да пометеш цялата Ханза, да предадеш председателя на правосъдието и да спасиш човешката раса. Превърнал си се в кръстоносец, Патрик, така че слушай: има умни кръстоносци, а има и глупави. Тази твоя скитничка е извадила на бял свят някаква алтруистична струна у теб… и това май е много добре. Все пак не бих възразила, ако искаш да се разправиш с председателя за това, което направи на скъпата ти сладка баба. — И се разсмя.

Полазиха го ледени тръпки, докато я слушаше колко нехайно говори за смъртта си. Щом изобщо си бе дала труда да направи записа, значи бе подозирала, че председателят Венцеслас е способен на подобно зло деяние. Самият Патрик така и не бе разбрал какъв риск я е помолил да поеме, но Морийн се бе подготвила за най-лошото.

— И така, ако искаш да постигнеш нещо, ще ти трябват контакти и средства. Към това съобщение прилагам пълен списък и инструкции за достъп до няколко големи фонда. Това не е всичко, разбира се, но трябва да е достатъчно. Не искам да пропилееш всичките пари на семейството за тази своя кампания, дори и да го правиш заради мен… и заради човечеството. Освен това ти давам и списък на контакти в медиите и в бизнеса, на които можеш да имаш доверие — хора, които неведнъж са ми оказвали подкрепа, докато бях председател. Гарантирам ти, че не са почитатели на сегашната администрация.

Очите й се присвиха и се впериха право в неговите. Той просто не можеше да повярва, че тя не е там, от другата страна на екрана.

— Знам колко си умен и знам колко добре съм те възпитала. Гордея се с теб. Сега върви и ги смажи.

Хвърли поглед през рамо, извика нещо на Джонас и записът свърши. Патрик продължи да се взира в екрана. Очите му пареха.

Зет вече издърпваше от устройството листите, които им бе оставила Морийн.

Разполагаха с всичко необходимо, за да започнат.

Чрез сложните комуникационни системи на Морийн — като прикри мястото на изпращане на съобщението под многобройни кодове и шифри, разбира се — Патрик лесно успя да влезе в новинарските мрежи. Толкова много популярни станции бяха спрели да предават, че с лекота можеше да изпрати съобщение от някоя от тях. Свърза се с медийните експерти, предложени от баба му, и те му помогнаха да разпространи съобщението си; неколцина от тях заявиха, че вече са членове на Меча на свободата. Огромните средства от фондовете можеха да отварят врати и да заличават следи. Зет се оказа извънредно добра в набирането на нови попълнения към каузата им.

Освен това Патрик откри начин да внедри съобщение в едно популярно шоу за дискутиране на новини, като прекъсна дебат за промените в климата, които се очаквали след загубата на Луната. Най-голямата си публика обаче спечели, когато нахлу в един процъфтяващ канал за музика и развлечения: въпреки че светът буквално рухваше — а може би точно поради това, — хората продължаваха да гледат любимите си шоута.

С гневен глас Патрик направи осъдителните си изявления и съобщи фактите. Остави ужасяващите образи да говорят сами за себе си: пусна кадрите на мантите на адмирал Пайк, които убиваха бившата председателка, защото бе приела пост като посредник на Конфедерацията, показа нападението над корабостроителниците на Оскивъл и ограбването на мините на Голген, преди да напомни на публиката за предишното си широко разпространено признание, че за ембаргото над ектите е отговорен самият генерал Ланиан.

В добавка заяви, че говори не само от свое име, а и от това на Меча на свободата, и призова всички да излязат на улиците. Накрая показа образ на председателя Базил Венцеслас, изсумтя отвратено и попита:

— Защо продължавате да търпите този човек?

Вече бе решил да излъчва подобни предавания ден след ден.